Вратарят на Левски Милан Миятович даде интервю пред "Дарик" радио и dsport, в което говори за адаптацията си в тима и в столицата, както и за тежкото падане, което претърпя преди дни в двубоя срещу Царско село. Националът на Черна гора коментира и мача на националния му отбор на "Уембли" срещу Англия, в който допусна 7 гола.
Милан, най-напред, как си след това жестоко падане, което ти се случи на мача с Царско село, мина ли прегледи и как е положението?
- В първия момент помислих, че е нещо сериозно. Усетих, че нещо изпука, но продължих мача. Нямах болки. После ме болеше малко след мача, когато вече тялото поизстина, но сега всичко е наред. Не правихме прегледи, защото не усещах голяма болка. Докторът ми каза, ако усетя веднага да направим по-сериозен преглед, но сега вече всичко е наред.
Как се стигна до тази ситуация? Ти си висок човек и падна от доста високо, изглеждаше доста страшно...
- Имаше доста играчи пред мен. Излязох за топката, скочих, имах контакт с играчи, изгубих баланс на тялото и паднах неудобно. Но за щастие всичко приключи добре.
Не изпусна топката обаче, задържа я да не стане гол?
- Това се случва за секунди. Трудно е да размишляваш в такава ситуация. Всичко се случи много бързо. Инстинктивно пазих топката, като паднах.
Записа 9 или 10 суха мрежа. Броиш ли си колко мачове имаш без допуснат гол, откакто си в Левски?
- Не, важно е само да пазя добре, Левски да върви напред и да печели мачовете. А това дали ще е без допуснат гол или с е без значение. Приоритетно е да се спечели срещата.
Тоест, за теб няма значение дали мачът ще свърши 1:0 за Левски или 4:3, примерно?
- Ако трябва да избирам да спечелим мач с 4:3 или да завършим наравно, без да допусна гол, винаги ще избера да победим. Да, сухата мрежа дава доза самочувствие, както за мен, така и за играчите.
Преди мача с Царско село прочетох статистика, че си на трето място от чуждестранните вратари по мачове в Левски. Преди теб са Йоргачевич и Блажевич. И тримата сте от бивша Югославия, познаваш ли ги тях?
- Йоргачевич го познавам повече, отколкото Блажевич. С Йоргачевич сме пазили по едно и също време. Следях го докато играеше в Белгия. За това и него го зная повече. Но го познавам само като вратар, не и лично.
Очакваше ли така добре да ти се наредят нещата в Левски, да се утвърдиш? Знаеш, че конкурентът ти Николай Михайлов също е сериозно име.
- Както казах в началото, когато дойдох в Левски - няма значение кой пази, а да го правим добре и отборът да печели. А кой ще бъде на вратата това го решава треньорът. От нас двамата се иска да работим професионално и да даваме всичко, което можем на тренировките и мачовете.
Сигурно е голям плюс за теб, че разбираш езика. Помогна ли ти това за адаптацията?
- Да. Много е важно, когато разбираш всичко, което говори треньора. Така разбирам какво иска и търси от мен. Това ми помага да бъда по-добър и по-добър.
Намери ли вече приятели в отбора, след като с българите можеш по-лесно да комуникираш, а сигурно и с другите на английски?
- Още от първия ден не успявам да отделя някой. С всички съм в много добри отношения. Всички ме приеха много добре. Със сигурност много ми помага това, че зная доста езика и мога да говоря на български. Не всички играчи знаят толкова добре английски, за да мога да комуникирам.
Тоест, нямаш по-близки футболисти в отбора, някои с които излизаш по-често, да си по-добър приятел?
- Семейството ми е тук и с него прекарвам доста време. А когато сме на лагер преди мача или когато пътуваме за гостуване дружа с всички. Не мога никой отделно да изтъкна.
Каза семейството, разкажи малко повече за себе си извън футбола?
- Ожених се преди две години и половина. Ако знаех, че е толкова хубаво да имаш дете сигурно бих направил това и по-рано. Сега, наравно с футбола, най-важното нещо ми е семейството. Когато ви се роди дете разбирате защо живеете. Защо се борите и правите всичко в живота.
Сега на Левски му предстоят доста важни мачове и за първенството и за купата. Готови ли сте за тези предизвикателства, които се задават?
- Мисля, че да. Сега след тази пауза за националните отбори се върнаха контузените футболисти. Това е много важно за нас. Сигурно сме готови и мисля, че може да направим добри резултати - да спечелим всичко мачове до края на годината и да продължим за купата.
Кое е по-важно - първенството или купата, или не може да се разделят така?
- Със сигурност целта ни е трофей. Това може да дойде по-лесно през купата, но няма да се откажем и от първенството. Ще дадем всичко от себе си, за да направим добри резултати, да спечелим колкото се може повече точки.
Сега ще гостувате на Берое, който ви победи на "Георги Аспарухов" с 3:1. Имате ли желание за реванш точно срещу този отбор?
- Със сигурност има. И то не само за реванш. Ние във всеки мач излизаме за победа. Точките ни трябват, за да изкачваме върха на класирането. Но да, имаме желание да се реваншираме и за тази загуба на "Герена".
Наложи се в Левски, а за националния отбор на Черна гора пази на "Уембли". Какво беше чувството, макар че да ти вкарат 7 гола не е много хубаво, но пък игра срещу един от най-добрите отбори в света?
- Като резултат не се получи добре, но може би такава е реалността. В този момент бяхме без десет контузени играча. Говоря за титуляри. Знаеше се, че ще загубим на "Уембли", но не сме си и представяли, че ще е с толкова много. Разликата в класите е много голяма. Но пък от другата страна стои задоволството да играеш на такъв стадион, пред такава публика и отбор. По отношение на формата и силата Англия е сред трите най-добри отбора в Европа, а защо не и в света.
Как се чувстваш в София извън футбола? Харесват ли ти града и хората?
- Да. Както казах, много ми помага това, че зная езика. Че разбирам доста. А и генерално, ние сме на Балканите. С малки изключения темпераментът е един и същ. Културата е същата и за това не ми беше трудно да се адаптирам и да свикна с обстановката.
Хората познават ли те вече по улицата? Спират ли те и заговарят ли те феновете?
- Да. Искат да се снимаме.