Мигел Бедоя се нуждаеше от доста време, докато се утвърди в Левски. В началото на престоя си немалка част от фенове и анализатори гледаха скептично към него и присъствието му на "Герена". Е, две години по-късно се стигна до момента, в който ръководството настояваше нисичкият техничар да остане. Предложи му по-добри условия, за да поднови контракта си, но нямаше как да стане, защото участникът в Лига Европа - кипърският Аполон, изкара достатъчно изкушаваща оферта. Испанецът се съгласи да даде интервю специално за ТОПСПОРТ.

Мигел, разкажи за обстановката в новия ти клуб. Привикна ли вече с местните?

- За момента съм много щастлив в клуба, адаптирам се към обстановката, съотборниците, към града. Миналата седмица спечелихме Суперкупата в Кипър, което е повече от страхотен старт за сезона. Жалкото е, че отпаднахме от Лига Европа, загубихме от Грасхопър с продължения в третия квалификационен кръг. Утре започва шампионата, надяваме се да се борим за спечелване на титлата в Кипър.

Вероятно е рано за този въпрос, но можеш ли да направиш някакви съпоставки с българското първенство?

- Не мога още да сравня категорично нивото на местния шампионат, защото не го познавам, но мачът срещу Апоел беше доста твърд и тежък. Имаме много качествен състав, с доста добри футболисти, така че сме длъжни да се опитаме да спечелим шампионата.

Защо напусна Левски? Имаше ли възможност да останеш, ръководството на няколко пъти ти предложи удължаване на договора?

- Прекарах невероятни моменти в България, изпитах огромно удоволствие от играта в шампионата. Всеки ден давах и изцеждах последните останали сили в мен за Левски, в името на това да спечелим трофей – титлата или купата. В края на изминалия сезон обаче дойде офертата от Аполон. Възможността да покажа футбола, който играя в друга държава ме изкуши. За мен бе предизвикателство да се установя и приспособя в друга страна. Обсъдих го със семейството ми, след което взехме решението да приема офертата. Ние, футболистите, сме като номади – идваме и си отиваме постоянно. Това е общо взето животът ни, но клубът е по-голям от всеки играч. Нищо не е по-важно от това! А в това отношение Левски винаги ще е голям европейски клуб, защото отборът се ползва с безкрайната и луда, в добрия смисъл на думата, подкрепа на публиката. Каквото и да става, тя е постоянно до отбора, което ме впечатляваше всеки път.

Твърдеше се, че не си останал в Левски, защото семейството ти не се е чувствало комфортно в София? Вярно ли е?

- Не, чувствах се добре в София, най-вече заради Левски. Най-хубавото и респектиращото в клуба, освен феновете, е и самата му история. Запознах се с нея по време на престоя си в него. Сега Левски се нуждае от стабилност. Сезонът е много дълъг, с точна и прецизна работа всичко е възможно. Искрено желая успеха на Левски. Винаги ще е така. Този отбор ще си остане специален за мен.

С Аниете бяхте водещи фигури в отбора, но въпреки това Левски записа един от най-лошите си сезони. Каква бе причината?

- Аниете е мой приятел. Удоволствие беше да играем заедно. Бих искал отново да се съберем в един отбор. С добрите футболисти винаги е лесно на терена, носят ти удоволствие и забавление от играта. Да, яд ме е, че не спечелихме купата във финала срещу Черно море. Много ме е яд дори, но в същия сезон клубът беше пълен с проблеми, което обаче не ни оправдава за загубата. За съжаление, не можем да променим миналото, трябва да живеем в настоящето. Левски ще спечели трофей скоро. Надявам се, сигурен съм!