За да не се чудите, бързо обяснявам. Заглавието на коментара е породено от култовата реплика на емблематичния за българското кино "Оркестър без име", а допълнението към фразата гласи "... че пробив така се прави". Пасва като дялан камък за следващите няколко реда.
Мина еуфорията от първите седмици на Делио Роси. Първите четири мача под ръководството на италианеца минаха под знака на организираната игра в защита и добрите резултати - три победи без допуснат гол и едно равенство, пак без допуснат гол, срещу по традиция високолетящия и обигран от 6 години отбор на Лудогорец, който също по традиция, на "Герена" се ползваше със сериозен съдийски реверанс. Последното е леко отклонение.
След тези мачове за Левски последва загуба от Ботев, дошла след обрат заради нелепа вратарска грешка, победа над Септември, мъка срещу Ботев (Гълъбово) за Купата на България, мъка срещу Берое и минимален успех над Черно море на "Герена", който можеше да е далеч по-изразителен.
Да, вярно е, че Левски може да е поне с една идея по-атакуващ. Да, енигма са позициите на някои футболисти на терена, както и самото им присъствие в титулярния състав, дори в отбора, ако щете. Странно е, че Левски и на "Герена", и извън София, играе с двама дефанзивни полузащитници. Но явно треньорът има нещо предвид, като следва да му се доверим на база 600-те мача в италианския футбол...
Също така обаче е странно, дали умишлено или не, избирателно да се пропускат някои видими подобрения в играта на Левски под ръководството на Делио Роси. И то от хора, които цял живот се занимават с футбол. Като например Даниел Боримиров, Емил Велев, Кирил Ивков, че и деятели извън Левски като Златомир Загорчич и т.н.
Забелязва се едно обединение около тезата, че на Левски му липсва агресия. А това, подобно на често срещаното у нас "дълбока преса", пак е някакво побългарено тълкувание, като общото между двете е, че не присъстват във футболната терминология. Затова не се учудвайте на думите на Делио Роси за кечистите. Уви, у нас често се случва да се хващаме за "агресията" до припадък. Повтаряме като папагали едни и същи абсурдни мантри. На принципа "видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак".
Източник: levski.bg
Прави впечатление, че някак с половин уста се отчита подобрението в защита, което обаче минава междудругото, като нещо съвсем естествено и в реда на нещата, а за капак често е съпроводено с едно голямо "но". Явно според масовия български футболен деятел да научиш един отбор да се подреджда добре в отбрана, е дребнотемие и най-лесното нещо на света. Нищо, че е доказано, че българските отбори, с изключение на Лудогорец в последните години, дори и с 10 човека зад линията на топката, играят ролята на боксова круша в Европа. Примери, колкото искате.
Конкретно пък за Левски бърза справка показва, че отборът издиша във всяка една фаза на играта от освобождаването на Наско Сираков и Станимир Стоилов. Това е нещото, което Мъри нарича "правилен футбол", макар че думите му още срещат ехидни усмивчици от псевдоспециалистите. Най-вече от треньори, които дават акъл от телевизионните студиа, защото по (не)обясними причини никой не ги иска на пейката. Да, имаше някакви епизодични фойерверки в първите месеци при Ясен Петров, но дотам. Видя се, че без последователност, липса на адекватно планиране и организация в играта, просто не става.
Точно това е нещото, за което говори Делио Роси, но, което явно все още е трудно разбираемо у нас. Каза си италианецът, че иска да промени всичко. На "Герена" това "всичко" означава близо 10-годишен период на откровени манипулации, лъжи и заблуда, че се прави нещо в спортен, а и не само такъв, план. За Роси това "нещо" започва от защитата, което не е особена изненада, когато става дума за специалист от италианската школа. За нея обаче знаем, че поне е утвърдена. И дори в амортизирания Левски, вече дава, макар и минимални наченки, на промяна към по-добро. Поне в защита. Ако не сте съгласни, вижте статистиката - допуснатите голове, допуснатите положения пред "синята" врата. За останалото? Върнете се на репликата от "Оркестър без име"...
