Левски не ги чакай да направят отбор преди Нова година. Тази реплика на една бензиностанция по отсечката София - Стара Загора от две футболни легенди - Чавдар Цветков и Войн Войнов не е откриване на топла вода. Но пък щом шеф и треньор на Локо Пловдив коментират това, значи точно това е в устата на хората. И наистина, като че ли въпросителните на върха в българския клубен футбол се свеждат до това дали сините ще издържат да бъдат трети кон наред с Лудогорец и ЦСКА, или ще играят поддържаща роля. "Ще видиш, че Ботев Гълъбово е повече отбор от Левски", казва Цветков, на което няма как да опонирам преди да съм видял за какво става дума. А и гатанката не е трудна. Играчи има, треньор има, отбор няма, що е то?
Няколко часа по-късно пред "Трейс Арена" като че ли само от двата автобуса личи, че ще има мач за купата между отбори от различни дивизии. Левски с типичен брандиран клубен автобус, син на цвят, а Ботев Гълъбово с типичен брандиран училищен автобус, боядисан в жълто. Или както казват някои неразчупени телевизионни коментатори - я сега да видим кой си е научил урока за купата. С оглед спецификата на мача, Левски стартира с леко опъване на радара - да не би съперникът да е решил да започне рисковано и нахакано. Нямаше такъв момент, но още в първите минути се видя нещо, което няма как да не е притеснително за привържениците на сините. Че Ботев Гълъбово е повече отбор от Левски се видя отчетливо при първите опити на втородивизионния тим да прави преса в половината на елитния отбор. Младоците на треньора Светослав Тодоров пробваха да притеснят именития си съперник и въпреки скромния си потенциал принуждаваха столичани да изритват топката. Този вид изнасяне на топката е силно мразен от специалистите, които претендират да налагат стил на игра, а не просто да отбиват номера. Изритването на топката от задни позиции, а не изнасянето и с пасове по земя, не бе новост за тима на Делио Роси. А и сега нямаше как изведнъж Левски да започне да изгражда постепенни атаки от самото начало, защото имаше един чисто нов централен защитник, един чисто нов полузащитник и малко нови фигури на фланговете.
Като цяло Делио Роси може би леко се поувлече в експериментите и вероятно е време да избистри основно ядро от 8-9 титуляри, които да не мести на различни постове. То е ясно, че сега му е времето да пробва различни варианти, но от друга страна е повече от видно, че като игра, като отбор, Левски е много, много далеч от истината. Интересно какви тактически тренировки са водили сините преди мача с Гълъбово, не са ли очаквали, че Ботев ще играе точно така - затворено, дисциплинирано и търсене за 2-3 възможности за контра. И от дума на дума, в шеги и закачки, ей ката си мина едно полувреме, в което Левски се мота около наказателното поле на съперника, а играчите като че ли не бяха разбрали, че Габриел Обертан изобщо не е с тях в Стара Загора. Ето такива мачове, на различни стадиони, по различни поводи през годините са родили онова клише, което в нашия случай звучи "No Obertan, no party". Французинът явно е научил съотборниците си когато нещо се закучи или да излъже двама и да подаде, или само с движение да увлече трима от противниковия отбор и да отвори пространства, или пък да направи нещо, което му е хрумнало извън тактическите указания на треньора. А че без Обертан Левски сваля нивото си, се видя и през второто полувреме, когато вече би трябвало Делио Роси да е измислил нещо, с което да пробие добре групирания тим на Ботев Гълъбово. Времето си минаваше, а сините все така продължаваха да се мотаят без особена промяна. Не им бе за първи път при този треньор, те обичайно стигат лесно до последната третина на терена, където просто се чудят как да превземат последните метри. Импровизацията е водещ фактор, отработени елементи са трудно приложими и съвсем в реда на нещата мачът в Стара Загора си отиде на продължения и почти до дузпи. И след гола на Вутов изобщо никой да не знаеше откъде е треньора на Левски, щеше да разбере, че е италианец. В последните минути на продълженията Левски бе заграден пред вратата си и принуден да си пази голчето аванс и тази задача бе решена успешно. Звездите на Левски бяха заградени и натиснати от едни момчето, дошли на мача с училищен автобус, някои от които за първи път играеха 120-минути мач и за първи път играеха на осветление.
Сега остава Делио Роси най-после да е разбрал, че повечето продукти на школата изобщо не стават за сериозен футбол и повече компромиси по този въпрос не трябва да има. И да си даде сметка, че Ботев Гълъбово наистина беше повече отбор от неговия, нищо че Светослав Тодоров е начело на тима също от това лято.
