Левски най-после осъществи трансфер на футболист, чието име е сравнително по-познато на публиката. "Сините" привлякоха играч със сериозен опит и близо 100 гола в австрийската Бундеслига - шампионат, който със сигурност превъзхожда българския по много показатели (ако не по всички). Идването на Дени Алар в отбора е положителен знак, но за фанфари е рано. Дали това е успешен ход или не, ще се види в близките месеци. И на "Герена" явно са наясно, че предприемат някакъв риск. Австрийският нападател не е играл редовно в последно време, затова от Левски не се престрашиха да платят трансферна сума за правата му, а настояха да го вземат под наем за 12 месеца, за да проверят дали това е голмайсторът, който търсят.
Лично на мен по-голямо впечатление ми направиха думите на самия Алар. "Водихме дълги разговори с треньора Хубчев, разбрахме се перфектно на немски". Потвърждава се, че разни мениджърски интереси минават на заден план, а в предишни зими и лета такива схеми, доколкото се говори, играха доста осезаема роля в трансферната политика на "сините". При това често с негативни последици. Доброто владение на немски език от страна Петър Хубчев едва ли е изненада с оглед на това, че той прекара повече от десетилетие в Германия като футболист и треньор, а пък е и малко аборигенска радост да се гордеем с това, че някой е научил чужд език. Но пък можем да посочим доста примери (вероятно и читателите на ТОПСПОРТ ще го направят в коментарите си), при които наши футболни и изобщо спортни хора са създавали хитове с лингвистични изпълнения или пък заради недоброто владение на местния говор не са успявали да се наложат в чужбина.
А и е важно треньорът да говори на един език със своите играчи. Буквално и преносно. Наставникът трябва да намери начин да се разбира със своите подопечни, за да има изгледи за успех. Левски загуби първите си две контроли, има проблеми в атака, предстои доста работа, за да бъде отборът успешен в изявите си. Футболистите трябва да "преведат" идеите на треньора на терена, а това изисква време. Първото изпитание на "сините" е в Европа, името на съперника е достатъчно благозвучно, за да влезе във фолклора на противниковите агитки, но въпреки това изграждането на отбора не трябва да се ръководи от мачовете с Ружомберок, а от цялостна концепция по какъв начин трябва да се развива Левски.
След като италианската школа не сполучи на "Герена", идва ред на немската. Делио Роси получи кредит на доверие, на какъвто са се радвали малцина треньори на Левски, но така и не успя да превърне работата си на стадион "Георги Аспарухов" в успешен брак - нито по любов (макар и да беше често защитават от немалка част от привържениците), нито по сметка. Просто италианският наставник и Левски не бяха един за друг, а това доведе до две големи разочарования - във финала за Купата на България срещу Славия и при срамното отпадане от Вадуц в Лига Европа.
Година по-късно Петър Хубчев ще се опита да пренесе всичко, което е попил от опита си в Германия, и на "Герена". Досегашната работа на специалиста недвусмислено говори, че той държи на дисциплината, стриктното спазване на тактическите указания, себеотдаването и сериозния принос на всеки във всяка фаза на играта. Профилът на водените от Хубчев отбори извикват паралели именно с подчертано по-дефанзивния акцент - така както беше и при Роси. Такъв стил не пасна на "сините", а и не се харесваше на мнозина. Но когато треньорът говори на един език с футболистите (нещо, което италианецът не успя да постигне), изгледите за успех вероятно са малко по-големи.
А и все пак Хубчев знае какво е да бъдеш част от Левски, макар и разликата между периода му като футболист и треньор на "сините" да е точно четвърт век, в който много неща се промениха на "Герена", до голяма степен в негативна посока. Сега за самия Хубси, както го наричаха в Германия, е ред да обърне "сините" към по-позитивни перспективи. Германският опит със сигурност може да послужи в търсенето им.
