С Холмар Ейолфсон разговаряме ден след победата на исландския национален отбор в Турция, с която "викингите" са на крачка от директно класиране за Мондиал 2018 в Русия. Разговорът ни минава на един дъх, защото, както сами ще се убедите, историята на новия защитник в Левски е достатъчно интересна. Ето какво заяви Холмар специално за аудиторията на ТОПСПОРТ.
Холмар, предполагам, че сте доволен. Исландия е на победа от участие на втори последователен голям форум. Очаквахте ли това 3:0 в Турция?
- Да, голяма победа за нашата страна. Радвам се изключително много за своите сънародници, но приемам успеха със смесени чувства, тъй като ми е мъчно, че не съм в отбора. Работя усилено и се надявам отново да стана част от състава.
От страна без традиции и успехи във футбола, Исландия се превърна в отбор, който се противопоставя и побеждава големите. Как стана това?
- Преди всичко исландците сме хора с голям дух, психически устойчиви сме, което е за сметка на футболния ни талант. Промяната започна, когато начело на отбора застана Ларс Лагербак, бившият селекционер на Швеция. Човек с богат опит и знания за футбола. По това време беше изключително модерен стилът на Барселона (б.а. - говори за стила на Гуардиола "тики-така"). Всички искат да го следват, но малко са отборите, които могат. Това ни каза Лагербак. И беше прав, защото, за да играеш този стил са нужни технически качества и талант, които ние, исландските футболисти, нямаме. За сметка на това пък сме добре сложени физически, издръжливи сме, дисциплинирани сме, спазваме тактически указания. Започнахме да работим и да се усъвършенстваме в тази насока - да играем организирано в защита, да разчитаме на контраатаки и най-вече на статичните положения. Видя се, че това дава резултат. На това се дължат успехите ни в последните години. Те не са плод на случайност, а на много труд, последователност и тренировки. В отбора всеки е готов да се жертва за другия, да играе в защита, да атакува. Компактни сме.
Не се поколебах да подпиша с Уест Хем
УЕФА публикува специален материал за вас, когато сте на 17 години. Бихте ли ни разказали какъв беше поводът?
- Това стана, докато бях част от националния отбор до 17 години. Направих много силно представяне и в сайта на УЕФА публикуваха материала за мен. След появата му доста клубове дойдоха да ме гледат. Каниха ме на проби, но бях на 16 години и реших да не бързам. На следващата година Уест Хем ме хареса, Херта също искаше да отида при тях. Нямах обаче колебание да подпиша с Уест Хем. Там тренирах с големи футболисти.
Вярно ли е, че сте бил канен и в Байерн (Мюнхен)?
- Да, но отказах да отида.
Вие сериозно ли?
- Да, бях много млад. Всичко, за което мислех беше Висшата лига. Луд съм по нея! Освен това в Байерн ме канеха на проби, а от Уест Хем вече ми бяха предложили договор. В Лондон тренирах с Крейг Белами, Скот Паркър, Матю Ъпсън, Карлтън Коул беше там тогава... О, щях да забравя, Марк Нобъл. Той е...
Отказах на Байерн. Луд съм по Висшата лига
Като Ръсел Кроу в "Гладиатор".
- (Смее се). Точно! Абсолютна легенда, без никакво съмнение.
В лондонския клуб не успявате да се утвърдите. Защо?
- Бях пращан под наем няколко пъти, но исках да играя по-редовно. За един футболист между 18 и 20 години това е най-важното.
След това заминавате за Бохум. Разкажете за престоя ви там?
- В Германия нещата тръгнаха кошмарно за мен. Още на втората тренировка си счупих крака! Това стана юли месец. Бях аут няколко месеца, започнах да тренирам чак през ноември, а през декември се появих в игра. На всичкото отгоре човекът, който ме хареса и привлече, беше уволнен, така че когато бях възстановен вече имах нов треньор. Представянето ни беше непостоянно - ту нагоре, ту надолу. Хората си мислят, че Втора Бундеслига не е кой знае какво, но всъщност осъзнах, че това е доста трудно първенство, защото има достатъчно на брой амбициозни отбори. Реших, че трябва да сменя мястото, да потърся клуб с по-високи амбиции, защото Бохум три поредни години се бореше да не изпадне. Това ти влияе, не е приятно, подтиска те и не можеш да се насладиш на футбола.
В Германия нещата тръгнаха кошмарно за мен
И се стига до преминаването ви в Розенборг, където е най-силният момент в кариерата Ви, нали така?
- Но и там нещата не започнаха гладко (смее се). Когато подписах с Розенборг отборът не се намираше в най-добрата си форма. Беше на пето място в шампионата. Постепенно обаче намерихме нашия ритъм, заиграхме добре и до края на сезона спечелихме 10 от общо 11 мача. Завършихме на второ място и се класирахме за групите на Лига Европа. След това станахме шампиони, записахме дубъл в две поредни години - спечелихме първенството и Купата на Норвегия. Беше страхотно изживяване, отново изпитвах радост от футбола!
Защо напуснахте клуба?
- Не беше самоцел. Аз бях доволен и щастлив в Розенборг. В рамките на два месеца обаче дойдоха две оферти за мен. Първата беше през август, от Бетис. Клубът отказа да ме пусне, защото беше в средата на сезона и ни предстояха важни мачове (б.а. - първенството в Норвегия се провежда на принципа пролет-есен). Казаха, че могат да ме продадат по време на зимния трансферен прозорец, но на испанците им трябваше веднага човек и купиха друг играч. Втората оферта дойде след края на сезона, през зимата. Предложението беше от израелския Макаби (Хайфа). Розенборг прие офертата, а честно казано аз се колебаех. Отидох на място, разгледах града, стадиона, хареса ми. Запознах се с амбициите на ръководството. Видях, че клубът е сериозен и иска да се развива. Треньор беше Рене Мюлестийн, а спортният директор норвежец. Подписахме договор, но след 2 месеца и двамата напуснаха. Дойдоха нови шефове, нов треньор, който зачеркна абсолютно всички чужденци, привлечени от предишното ръководство. Бяхме общо 6 на брой. Ситуацията стана неприятна, всеки ден се чувах с моя мениджър, за да измислим как да решим проблема, защото не играех, а в същото време от Макаби не ме пускаха да си ходя. На всичкото отгоре ми бяха поставили цена от 1 милион евро, която отказа Блекбърн. Пълна лудост!
Розенборг отказа да ме продаде на Бетис
Как се осъществи трансферът в Левски?
- Мениджърът ми се обади, след това разговарях с Красимир Иванов и Спас Русев. Обясниха ми за какво става въпрос, първо говорихме по телефона, после се срещнахме. Видях, че става дума за сериозни хора, сериозни изисквания и цели, и така, ето ме тук.
Под наем сте, нали?
- Да, но не могат да ме върнат в Хайфа. И се радвам, защото нещата там се развиха много неприятно за мен. Не искам и да чувам за връщане (смее се). В общи линии съм с перманентен договор за 4 години с Левски.
Сближихте ли се вече с някой от играчите ? Кой най-много ви допада?
- Като се има предвид, че всеки ден го карам за тренировка, вероятно това е Джерсон Кабрал (смее се). С него най-много разговори водя.
Какво би бил успехът за вас в Левски?
- В момента е трудно да се каже. Имаме класни футболисти и според мен можем да бъдем на върха в края на сезона. Но за мен по-важното е, че отборът постепенно се развива. Смятам, че на първо време трябва да продължим да се усъвършенстваме и да подобряваме играта си.
Звездата Габриел Обертан заяви, че випуск 2017 в Левски е способен на големи неща. Съгласен ли сте, и ако да, обосновете се?
- Съгласен съм с Обертан и много лесно мога да обясня защо. В първия мач, след като подписах с Левски, бях на пейката. Играехме срещу Лудогорец, един солиден отбор. Още тогава видях, че Левски има нужната класа. Начинът, по който играчите се движиха по терена, по който си помагаха, дори с човек по-малко, начина по който си контактуваха, спазвайки стриктно указанията на Делио Роси, подсказа, че този отбор има голям потенциал. А и отбор, който може в серия от мачове да запази мрежата си суха и почти да не допуска положения пред вратата си, е способен да печели трофеи. Това е най-важната и крайна цел на футбола - резултатите, титлите и купите.
Левски има голям потенциал
Значи споделяте мнението на Роси, че защитата печели титлите, а нападателите продават билетите за мачовете?
- Напълно.
Партнирате си с Давид Яблонски в центъра на отбраната. Как върви сработването, поне до момента изглеждате уверени на терена?
- Харесва ми да играя до него. Има добро разбирателство между нас, защото той е спокоен футболист. Обича да играе с топката, вкарва и много голове, дано не го преместят в атака (смее се).
За финал, как бихте завършили изречението "За мен Левски е..."?
- (Замисля се няколко секунди). Бих казал думата "свобода".
