Вратарската тема винаги е обект на особен интерес, когато става въпрос за столичния гранд Левски. През последните години тази позиция е доста "ветровита", като честотата на рокадите може да се мери единствено с тази при "сините" старши-треньори.
На "Герена" определено си изпатиха с т.нар кандидати за №1, като с тъга може да си спомним за фиаското с Мартин Полачек, неуспешното завръщане на Божидар Митрев и голямото нищо от страна на Ники Михайлов.
Източник: LAP.bg
От лятото на 2019 година обаче този проблем сякаш най-сетне бе решен. С клуба подписа черногорският вратар Милан Миятович и сигурността отново се завърна под рамката на "синята" врата. За жалост изявите на този играч оставаха неглижирани заради всички други щастливи и не толкова събития, които са неразривно свързани с житието и битието на 105-годишния клуб.
Съдбата все пак си знае работата и Миятович получи необходимото признание след епичния четвъртфинал с Лудогорец за Купата на България.
"Ето това е вратар!",възкликнаха голяма част от феновете след перфектна вечер на балканеца на 5 март. Няма да бъде преувеличено, ако заявим, че Милан беше с основна заслуга левскарите да намерят място в Топ 4 на турнира. Спасената дузпа срещу Драгош Григоре и безпогрешните му намеси, не само в този двубой, пък накараха трибуните да скандират неговото име. Чест, с която трудно може да се похвали вратар на Левски.
Източник: LAP.bg
Но какво всъщност му е толкова специалното на Миятович?
Черногорецът излъчва рядко срещана сигурност в своите изяви. Типично за играч от "сръбската школа", Милан няма особени проблеми при центриранията. Умее да "прочита" всяко статично положение и не се подава на паника. Притежава изключителен рефлекс при изстрели от близка дистанция, като по този начин има някаква възможност да компенсира грешка на бранителите пред него. Играта му с крака е на сравнително прилично ниво, а като добавим факта, че дойде за без пари на "Герена" , Миятович се превърна в истинска трансферна находка.
Статистиката в Първа лига също е изцяло в негова полза. От 24 мача той е постигнал 13 "сухи мрежи", а общо е допуснал 17 попадения (1,4 попадения средно на двубой). А това с "дантелената" отбрана на Левски, особено през пролетта, си е истинско постижение.
Благодарение на добрите си игри за клуба - Миятович съумя да се пребори и за титулярната позиция в националния отбор на Черна гора, където се справи с конкуренцията на доскорошния непоклатим №1 - Даниел Петкович от френския Aнже.
Източник: ПФК Левски
Не на последно място, Милан съумя да увеличи достойно и трансферната си цена 200 000 евро. Според различни специализирани сайтове, 32-годишният футболист вече е оценяван на половин милион от същата валута.
Всичко е чудесно, но тръгва ли си Миятович?
За огромно съжаление на "сините" фенове, бъдещето на този качествен вратар сякаш не е свързано с Левски. Договорът на черногореца изтича, а наченки на преговори дори и няма, тъй като от лятото влиза в сила странното "вратарско правило" на БФС, което има за цел да забрани участието на играчи извън ЕС на тази позиция. Макар и ситуацията с Миятович да е плаваща, тъй като беше привлечен преди създаването на рестрикцията, играч и клуб сякаш вече са готови за живота си един без друг.
И жалко. Левски намери качествен вратар, от който дори можеше да изкара и добри пари, но за първи път грандът няма вина, че ще изпусне с лека ръка една от трансферните си находки през последните години.
Източник: LAP.bg
Но Миятович наистина заслужава адмирации. Отличава се над средното ниво в Левски и със сигурност щеше да има сериозно бъдеще на "Герена". Оттук насетне на ход ще бъдат неговите заместници - Георги Георгиев и имащият предварителен договор хърватин Зоран Попович. И ако първият носи "синьото" ДНК в себе си, за резервният вратар на Цървена звезда ще останат надеждите, че ще продължи добрата традиция на вратарите от бивша Югославия под рамката на левскарската врата.
