В последните два дни се оказа, че всички в България, без изключение, знаят какво е "джиро". Как се джиросват акции, кой член важи, кой не важи и коя е най-важната точка от него...
Вместо да оставят специалистите да коментират, ефира поискаха и успяха да завземат личности, чиято компетентност по темата може да се сравни с тази на бай Добри (от рекламата за киселото мляко) по основните функции и предмета на дейност на НАСА.
Стана ясно, че едва ли не държавата била длъжна да вземе акциите на Левски, за да се случат нещата на "Герена". Нищо, че това не е съвсем законно. Да ги вземат, пък после каквото дойде...
Източник: LAP.bg
Унизително.
Такова беше разнасянето на ценните книжа на клуба (ако това наистина са били оригиналните такива) из улиците на столицата.
Да ги дадем на този, после да ги занесем на онзи... Все някой ще ги приеме.
Така изглеждаше, погледнато отстрани. Също на моменти се стори, че всичко е предварително планирано и понеже е ясно, че няма как номерът да мине в Министерски съвет, акциите си отидоха там, където са ги очаквали от сутринта. А и може би където би трябвало да бъдат.
Източник: LAP.bg
Не се обърна внимание, явно, на това, което председателят на Националния клуб на привържениците на Левски се опита няколко пъти да каже. Гласът му беше перманентно заглушаван от циркаджиите, гонещи рейтинг, отдавна потънали в своя тъмен, непрогледен Абсурдистан.
Степан Хиндлиян нямаше възможност по нормален, човешки начин да обясни това, което днес един от най-успешните юристи, в реалността и съзнанието на футболните личности, обясни. Тодор Батков каза онова, за което на Хиндлиян не му беше дадена минутка време. Акциите могат да бъдат обезсилени. Чрез сложна, но не и невъзможна процедура. Тогава обаче много интереси ще бъдат засегнати. Много планове - нарушени.
И за друго е прав Хиндлиян (не го защитавам, нито пък лично го познавам, но никой не се вслушва в това, което той каза съвсем ясно):
Много акъл се даде напоследък. Много.
Източник: LAP.bg
Изляха се тонове мозъчни гънки, от всевъзможни мислители. Какво, кога и как трябва да се направи. Лъвове в социалните мрежи, а иначе мишлета в реалността, както се казваше в една популярна публикация.
Във "Фейсбук" сигурно и аз мога да спася Левски. Въпросът е какво се прави действително. Подкрепата с лайкове е като гледането на порно - уж и ти участваш, ама не съвсем.
А феновете на Левски, добри или не съвсем, събраха почти два милиона в последните няколко месеца. За своя клуб. Съвсем реално. Излязоха с идеи и инициативи, които бяха цитирани, а дори и копирани дори от водещи европейски клубове. Направиха така, че за тях да се говори (с добро, важно уточнение) из цяла Европа. Да, имат си и черни овце, но във всяка една по-сериозна и голяма организация има капки катран.
Това, което свършиха феновете на Левски за отрицателен период от време, не успя да го постигне никой от мислителите. От тези с брилянтните социално-мрежови идеи. С вдигнатите сини палчета, подкрепящи само на теория любимия си клуб. Намиращи тема за разгорещен разговор, в която да се доказват и изтъкват. Тема, която приключва, когато попиташ съответния "Фейсбук - лъв" какво е направил реално за Левски. Дарил ли е 2, 5, 10 лева за спасението на клуба. Дал ли е 19 лева и 14 стотинки, като в платежното нареждане се е извинил, че няма повече...
Източник: LAP.bg
Да, този пример с пенсионера се стори смешен и може би натрапчив на много хора, но е показателен. Изключителен. Това е смисълът на всичко. Според възможностите, според способностите, според степента на ангажираност, но да се включиш действително. Не на теория.
Преди няколко часа един от специалистите във футбола ни направи резонна и елементарна сметка. Той посъветва всички фенове (на теория) на клуба вместо да говорят празни приказки, да се включат с малка, наглед незначителна сума. В спасението на това, което иначе много обичат.
Защото, по думите му, 3 милиона виртуални фенове, по 1 дарен от сърце, реален лев, прави 3 милиона... Сумата, за която напоследък се говори, че се търси от генералния спонсор. И поне временно ситуацията ще бъде нормализирана.
Без да се отварят запорирани сметки, без да има допълнително напрежение и без да се принуждават феновете на един от двата най-обичани клуба у нас да правят челни стойки, в опит да добавят нещо в клубната каса.
На теория. Но най-вече на практика.