Докато се замерят с декларации и се занимават с бутафорното наказание на новия Моци - Фернандо Каранга, който дава отговор на редица въпроси защо у нас футболът е на пещерно ниво, някак си в миманса останаха проблемите на Левски от спортно-техническо естество.
Защото и след първия пролетен сблъсък с дразнителя - стар или нов, вечен или припознат, на всеки както му изнася, ситуацията в игрови план не е обнадеждаваща, точно обратното. И ако до зимата минаваха оправданията със завареното положение, поемането на отбора в движение и липсата на подготовка, сега Делио Роси вече няма накъде повече да си търси извинения, колкото и благосклонна да е голяма част от публиката към него.
Някои от нас, инакомислещите, отдавна алармирахме, че Левски ще бере сериозни ядове, ако италианецът не осъзнае спецификата на мястото, където е попаднал и не промени възгледите си за това как трябва да изглеждат "сините", особено когато нивото на съперниците му е, меко казано, посредствено.
Уви, след половин година начело на столичани наченки за промяна в стила на Левски няма, а и май Роси много не се е трогнал от този очевиден факт. Казват, че 6 месеца са напълно достатъчен период от време, в който един треньор може да повлияе на облика и визията на отбора си до степен, че промяната да е видима. Да, при Левски са видни някои дребни подобрения, които обаче са крайно недостатъчни и несъществени спрямо инвестиции в треньор, играчи, подготовка и т.н. Плюс безусловната подкрепа на собственик към треньор - подход, който като дългосрочна практика можем да отчетем като правилен.
Взеха се и като количество, и като качество повече от прилични футболисти, затова е някак нелогично критерият към резултатите и играта да е същият, че дори занижен ако щете, какъвто беше към Николай Митов, Люпко Петрович, Стойчо Стоев - треньори, струващи в пъти по-малко на клуба и като заплати, и като селекция, но със същото класиране, че даже и по-добро (б.а. - говорим за Петрович и втората година на Стойчо Стоев).
Заради това не са малко тези, които закономерно няма как да приемат Левски да трепери на "Герена", да се спъва срещу отбори като Етър, Берое, Витоша и Славия, и да не може да създаде за 90 минути чисто голово положение срещу разклатената команда на Стамен Белчев, която Левски преди дни успя да реанимира. Теренът бил лош, топката тежала... Окей, но страничните фактори не променят подхода и нагласата на Роси да не загуби мача... Че в блатото е почти невъзможно да покажеш високо футболно майсторство е така, но пък гледаме Левски и на хубави терени, а картината не е кой знае колко по-различна - бавен футбол, с мисъл на 80 % от мача за дефанзивни действия, а напред каквото стане. Мантрите за най-добрата защита рухнаха, защото и в това отношение Левски вече е на трето място. А в един момент се твърдеше, че защитата печели титлите... На всичкото отгоре "сините" са отборът, който заедно с Верея и Берое е вкарал най-малко голове в първата шестица. От нея само Берое не е побеждавал Левски, но не е и загубил, не е допуснали и гол в двама. Към тези факти, прибавяме и този, че Левски до момента няма успех срещу първите два отбора в класирането в изиграни 4 мача.
Притеснителното е, че на "Герена" ходят по много тънък лед, залагайки сезона, зависещ на първо време от два мача срещу съперник, който показва желание да доминира в конкретните сблъсъци, и който има и по-добрите резултати в тях. Силно се надяваме да грешим, но е хубаво ръководители, треньори и футболисти да си подготвят добре домашното за следващия един месец, защото когато ледът се спука пропадането е неизбежно, а декларациите не помагат.
