Давиде Мариани сподели доста интересни подробности около личния си живот и професионалната си кариера като футболист.
Оказа се, че швейцарецът е работел в банка малко преди да дойде в България, тъй като е бил в много лош етап от развитието си, но всичко е потръгнало в положителна посока след това.
"Роден съм в Цюрих, Швейцария. Градско чадо съм и имах прекрасно детство. Баща ми е италианец, а майка ми - мексиканка. Много италианци по онова време са намирали препитание в Швейцария. Той е работил в хотел, а тя е била на екскурзия. Майка ми пристига в същия хотел, в който баща ми е сервитьор и магията просто се случва. Започват да си пишат писма. В продължение на 7 години обменят кореспонденция, докато един ден баща ми не заминава за Мексико и не предлага брак на майка ми. След това се връщат в Швейцария и заживяват там.
Баща ми ме запали по футбола още когато бях 3-4-годишен. Беше любов от пръв поглед. С топката станахме добри приятели. Не си спомням ясно първия ден, но в съзнанието си пазя ярки изображения оттогава - как играя с баща си в парка, изритването на топката, опитите ми да я спра... Нямаше значение дали вали сняг или дъжд, аз непрекъснато играех футбол. На 5 години ме записаха в малък клуб - казваше се Унтерщраус и беше близо до дома ни. В Цюрих има доста такива малки отбори. Градът е международен, има много богата култура и възможности за забавление. Има и хокеен отбор, така че можеш да правиш всичко. Не е типичен футболен град, но всички деца непрекъснато играят футбол.
Като станах на 11, преминах във ФК Цюрих и след това бях част от всички юношески формации. На 12 се преместих в спортно училище. Тренирахме всяка сутрин и всеки следобед, а между заниманията бях на уроци. Не искам да ви лъжа - желанието ми беше само да играя футбол. Но в Цюрих научих еди от най-важните уроци. Там ми казваха: "Давиде, ако искаш да играеш, трябва да се справяш добре в училище и да работиш. Иначе няма да те държим тук". Наистина много обръщаха внимание на училището. Швейцария все пак е велика страна, в която имаш толкова много възможности. А и не всеки може да стане професионален спортист.
Първоначално ме мотивира липсата на вяра към мен. Хората ми казваха: Давиде, прекалено си дребен и бавен, по-добре учи". Това беше тежко, но в съзнанието ми служеше като мотивация. Процесът, разбира се, е дълъг. Нуждаеш се от постоянство, търпение и страст. Докато приятелите ми пътуваха или ходеха на плаж, аз се готвех с личен треньор. И все пак... не виждах резултати. Казвах си: "Добре де, как се получава така - аз не почивам, тренирам непрекъснато и нищо". Докато един ден, след много упорство и труд, не се събуждаш преобразен".
В този период паралелно с училището и тренировките работех в банка. Въпреки че бях в спортно училище, две години учехме "Теория на предприемачеството", а в другите две - практическа част. На 19 започнах работа зад бюро. Бях в отдел "Управление на активи". Но ако сега ме попитате - нищо не си спомням. Много хора настояваха да продължа с работата си, но аз бях решен да стана футболист. И така и се случи, макар да не беше лесно. Преди две години бях под наем в Лугано от Цюрих във втора дивизия на Швейцария. Договорът ми изтичаше и не знаех какво да правя. Нямаше да бъде подновен.
Стигнах дотам, че се обърнах за помощ към социалните. В Швейцария, когато нямаш работа, отиваш при тях и те ти дават някакви пари. Спомням си деня, в който влязох там и си казах: "Давиде, това не е нещо, за което си мечтал. Та ти си на дъното! На 25 си, във втора дивизия, а можеш да играеш. Какво се случи?!". Е, преди две години и половина наистина бях на дъното, но сега съм в най-големия клуб в България.
Горд съм от постигнатото, но вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Мога да покажа още много", сподели Мариани в интервю за БТВ.
*Заб.: Всичко споделено от Давиде може да изгледате в прикаченото видео.
