Давид Яблонски: Исках да остана в Левски, отношението на ръководството ме оскърби

Един от емблематичните чужденци, играли за Левски - Давид Яблонски даде откровено интервю пред колегите от "Тема спорт", в което говори обстойно за своя период на "Герена". Чехът споделя, че е искал да остане в столичния гранд, но така и не е получи подобно предложение от вече бившата управа на вековниците.

Любимецът на Сектор "Б" призна, че всичко свързано със "сините" му липсва, пожелавайки също така успех на тима в предстоящото дерби с ЦСКА.

-Давид, здравей! Поздрави от София! Как си, свикна ли вече в новия си отбор Краковия, с град Краков и Полша?

-Добре съм, благодаря. Свикнах бързо. Както момчетата, така и треньорът е супер, разбираме се. Съотборниците ми ме приеха веднага между себе си и се радвам за това. Със старши-треньора имаме добра връзка, а и той беше една от причините да приема да дойда. Феновете са ОК, не съм усетил някаква негативна реакция - точно обратното. В последните мачове играя по 90 минути и съм доволен. Градът е прекрасен, има богата история и има какво да се види тук.

Защо не се разбрахте с Левски за нов договор? Не те ли искаше клубът?

-На първата среща, на която бях поканен за нов контракт, разговарях с бившия вече собственик. Не бях единственият, когото повикаха през онази седмица, да преговаря за изтичащия си договор. Поговорихме малко и като всеки играч на света, който има възможност да подпише нов контракт, дискутирах за повишение на заплатата ми. Всичко опира до договорка и винаги съм считал за честно да обмисляме и решаваме нещата заедно.

Колко пъти общо седнахте около масата за преговори с новите шефове?

-Беше ми казано, че ще бъдат няколко, но всъщност беше само една, която се оказа и последна, тъй като на втората среща трябваше да изслушам обяснението, че в отбора вече нямат нужда от мен и че договорът ми няма да бъде продължен. Причината - клубът вече не иска много чужденци. Ако мога да съм откровен, бях склонен да помогна на клуба и да не повишавам заплатата си, но за съжаление не получих възможност да кажа каквото и да било. Исках да остана, но...

Как прие решението да не тренираш с първия отбор? Случвало се е преди подобно отношение спрямо теб?

-За мен беше шок. Като професионален футболист сте свикнали на ежедневни тренировки и изведнъж се озовавате сам във фитнеса и на практика чакате момента, в който ще можете да си тръгнете. Губите кондиция, защото тренирате минимум с топка. Като цяло никак не е добре за играча. С такова отношение се сблъсках само в Левски, но е възможно и в други клубове да предприемат подобни решения, не знам. Но наистина ме оскърби и то не малко. Но всъщност тази ситуация не ме ограничаваше да се подготвям за новия си отбор.

Разочарован ли си от нещо или някого, че не остана в Левски? Искаше ли наистина да останеш?

-Откровено казано, бях много разочарован, защото не очаквах. Не, че чаках да стане чудо, но да ме освободят в този момент и с тази причина, наистина - не. Харесваше ми там и винаги ще ми харесва. С момчетата поддържаме отлични взаимоотношения и до днес. Ще си спомням феновете цял живот, защото и с тях завързах приятелство, което наистина ценя. Мисля, че точно те са единствената опора и стабилност, с която Левски може наистина да се гордее. Съжалявам още, че не можах да изиграя поне последните мачове, не разбирам и никога няма да проумея как може да отстраниш двама играчи, само защото няма да продължиш договорите им. Третият, на когото не удължиха контракта, но можеше да тренира с отбора и дори участва в последните срещи, беше Милош Цветкович - страхотен футболист и човек, мой истински приятел. Според мен, заслужаваше да остане в тима, но не аз решавам и не е моя работа да коментирам. Клубът има и други изключителни играчи, като Костов, който се влага на максимум в играта и заслужава повече шансове, защото наистина е отличен футболист.

Как се става любимец на сините фенове?

-Изобщо не бих се определил като такъв. Аз съм обикновен човек като всеки друг. Имах наистина силен сезон в Левски, когато успявах да вкарвам голове и бях щастлив да виждам тази огромна радост у хората на стадиона. Никога няма го забравя!

Как се почувства, когато феновете събраха пари и платиха глобата ти?

-Не знаех как да реагирам, тъй като тази глоба дойде заради едно видео... Това беше моя грешка, емоция, радост, съперничество - просто всичко накуп. Понякога, като погледна назад, се усмихвам. Но още веднъж благодаря на всички хора, които помогнаха за глобата, която получих аз, а не те. Реших да ги даря на децата от школата за нови врати и топки.

Головете с глава - изравни рекорд на Ники Илиев, 7 гола в 14 мач за един полусезон. В Краковия също започна с гол с глава в контролите...

-Спомням си много добре всички мачове, в които отбелязах. Беше страхотно и се радвам, когато стигам до ситуации, когато мога да се разпиша. Обичам да се включвам напред, макар позицията ми да е в защита.

С кого се чувстваше най-добре в центъра на защитата?

-Холмар е изключителен защитник, с когото се играе прекрасно и смея да твърдя, че двамата взаимно си вярвахме на терена.

Кой мач няма да забравиш никога?

-Дербито, когато ме фаулираха и дадоха дузпа за нас... А след това вкарах победния гол.

Сам спомена Вечното дерби. Този уикенд предстои поредното му издание, какво очакваш от него?

-Очаквам добър мач, в който ще преобладава борбата. Една същинска битка за три важни точки.

Левски влиза като лидер в класирането и води с 4 точки на ЦСКА. Дава ли това някакво предимство на сините и превръща ли ги във фаворит?

-Определено е предимство за Левски. Сега ще бъде много важно отборът да задържи позицията си в таблицата. Рано е да се каже дали Левски е фаворит, но във всеки случай е по-добър откъм точки спрямо ЦСКА, което със сигурност радва феновете.

Какво си спомняш от дербитата, в които си играл? Кой е най-добрият и най-горчивият момент в тях за теб?

-Помня първото дерби, в което реших мача, а във второто отново вкарах гол. За мен това беше голям адреналин и щастие да играя пред толкова фенове. Най-лошият миг за мен беше загубата с 0:3, когато почувствах огромното разочарование от страна на привържениците ни.

Ще ти липсва ли дербито, какво няма да забравиш никога от него?

-Ще ми липсва, определено. Пожелавам на момчетата нищо по-различно от победа, защото София винаги е била синя и е принадлежала на Левски.

Следиш ли като цяло какво се случва в отбора? Отборът не тръгна толкова добре в сезона, отпадна от Ружомберок в Лига Европа, загуби и у дома от Берое...

-Следя, да. Както и всички мачове. Мисля, че всичко се дължи на честите смени на треньори, играчи и ръководители... Момчетата са професионални футболисти и се стараят да правят максималното, което, според мен, изисква време, за да се изгладят и да се стиковат нещата, а съставът да остане един и същ може би до края на сезона. Нормално е при толкова промени на играчите да им е нужно време, докато свикнат един с друг на терена.

С кого от отбора се чувате все още, остави ли много приятели в Левски?

-Да, държим контакт и от време на време си пишем. С Милош се разбирахме доста и с него постоянно се чуваме. Не мога да забравя и Иван Горанов, отлични спомени имам и от Станислав Костов. Като цяло с всички имахме страхотна връзка.

При преминаването ти в Краковия полските медии побързаха да те представят като играч, замесен в манипулиране на мачове. Обиди ли те това? Как върви делото?

-Някак си се научих да живея с това и не ме обиди наистина. Знам какъв съм и това е главното за мен.

Кои български фрази ползваш още?

-Към жена ми "Обичам те", а също и "Една бира, наливна".

Смени синята фланелка с червена. Как се чувстваш в цветовете на вечния съперник?

-Не си първият, който ми го казва или реагира на цветовете на екипа, признавам. Във всеки случай това е просто цвят. Чувствам се отлично, защото това са цветовете на Краковия, а не на ЦСКА.

Липсва ли ти нещо от България?

-Липсва ми храната, която е отлична. Прекрасният изглед към Витоша и приятелите, които открихме там и с които вярвам, че ще се видим отново. Семейството ми вече е при мен, но София им липсва.

Какво би искал да кажеш на феновете на Левски? А може би и на шефовете?

-Нека феновете на Левски да останат такива каквито са, да вярвам до последния миг и никога да не се обръщат назад. Невероятно е как тези хора успяват да направят заедно, цялата тази подкрепа и най-вече енергията, която успяват да предадат на играчите на терена. Точно това е ценното. На директорите пожелавам да изпълняват функциите си да работят по възможно най-добрия начин в полза на клуба, а не за себе си. На всички много щастие, на момчетата максимално много победи, да не губят борбения си дух и да си вярват!