Феновете на Левски трябва да са много благодарни на Спас Русев за това, че им докара човек, който на този етап няколко пъти показва, че има желание, сили, знание и нерви да изкорени всичко пошло в този клуб и да го качи на друга плоскост. "Сините" имаха крещяща нужда от човек, който говори различен футболен език от този, който бе в обращение в последните десетина с много малко и кратки периоди изключение. Допреди няколко дни нямаше абсолютно никакво значение как ще се казва този човек.
Е, хубаво, нека бъдем конкретни - какви са били вариантите, вече няма значение, човекът е Делио Роси. За хубаво или лошо той е новият треньор на Левски. За хубаво на всички тези, които си стоят по домовете и гледат мачовете по телевизията, и за лошо на почти всички собственици, директори, скаути, селекционери и дори чиновници в клуба, които просто си живуркаха от заплата до заплата и стремейки се някак си, ако могат, да се докопат до поточето с комисионите да си гребнат по нещо и оттам. За лошо и на всички тези, които си измислиха едни правила на работа, които си прехвърляха една лъжа в продължение на години, прехвърляха си един дълг към Станимир Стоилов, прехвърляха си порочния начин на правене на селекция, прехвърляха си един и същи неправилен модел на работа, прехвърляха си акции, прехвърляха си илюзии, прехвърляха си провал след провал.
Оказа се, че новият треньор на Левски, нека не го наричаме враг, но е неприятел на клуба. През годините всички тези, които вадехме на показ, обсъждахме, доказвахме всичко описано по-горе, бяхме наричани врагове. Вкарвали сме напрежение в клуба и в отбора, пречели сме на процесите и водени от неясно какви точни сили, сме се стремили на "Герена" непрекъснато да има конфликти. Да бе, да. Конфликтите и напрежението си го създаваха те говорейки си с недомлъвки, чрез подставени лица и правейки си мръсно къде явно, къде скрити от обществеността.
Сега само за една седмица с общо 4 изречения Делио Роси удари мощен шут в задника на почти всички минали и настоящи служители и функционери на "Герена". "Искам да променя всичко", каза онзи ден той след победата над Пирин в Благоевград. Не си мислете, че той говори само за едни единайсет или двайсет човека и как по-бързо и безболезнено да ги научи да играят футбола, който е в главата му. За тези, които обичаме и умеем да четем между редовете, това изречение надхвърля рамките на отбора, на титулярните единайсет, на техните резерви, на схемата и тактическата постройка, на дисбаланса в селекцията. Като казва "всичко", разбирайте, че Делио Роси наистина иска да промени всичко, в пълното значение на тази дума, що се отнася до процеса, наречен футбол.
Източник: LAP.bg
А в същото време отвън усмихнатият до уши спортен директор изразяваше радостта си от победата. Да, това е същият Даниел Боримиров, ярък представител на този Левски, който никак не се харесва на Делио Роси и който иска да промени. Някак си не ни се връзва един и същи човек преди няколко дни да ни казва, че вярва в силите и възможностите на Николай Митов, който пък от своя страна ни повтаряше след всеки крив мач, а те бяха много, че това е пътят, сега да харесва другия Левски. След като си следвал каузата "това е пътят", не е редно да не разбираш, че "искам да променя всичко" не се отнася и за теб. При положение че Делио Роси по заобиколен път и с други думи казва, че собственици и директори на "Герена" са били или айдуци, или съвсем честни и коректни неможачи, значи всеки трябва да си бие камшика с двеста километра в час и да остави италианеца да прави това, което намери за добре. Роси няма нужда от вредители. Отровната среда на "Герена" трябва час по-скоро да бъде освежена и дори изцяло пречистена.
Стига вече сме слушали демагози и фалшиви трубадури. Напълнил си съблекалнята с ментюги, не си си отварял очите години наред при непрекъснатото текучество на неможещи футболисти и сега да бъдеш част от така чакания нов Левски - ами някак си не е редно. Такива като Боримиров трябва да потънат вдън земя, когато новият треньор казва, че за да може да тича, Левски първо трябва да се научи да ходи. Когато си превъзбуден от една победа с 3:0, но всъщност не можеш да оцениш кое точно, как, колко, къде и защо, значи си от онзи тъпчещ на едно място Левски. Нали помните как Георги Иванов и той бе вдигнал вежди след едно 3:1 над Ботев Враца, че това бил отборът, който той искал да вижда. Това бил неговият Левски! Е, няма такава ниска летва. А ако пуснете този мач сега на запис на Делио Роси, той на полувремето ще изгаси телевизора и ще отиде до пазара за зеленчуци да си освежи мозъка.
Вече е вън от съмнение, че синьор Роси няма да си мълчи и няма да играе по нечия свирка. Той е ярък представител на онази категория хора, които са си надвили на масрафа и футболът ги е очукал достатъчно, че да навеждат пред някого. Той не е от този Левски от последните десетина години. И ако има късмет да обърне посоката на клуба, ще бъде помнен за дълго, независимо от резултатите. Засега първите десетина дни стигат, за да си направим изводите, че той не е дошъл в България да отваря нечии очи или да преподава непознати досега уроци. Шамарите, които той неумишлено зашлеви на кривия Левски, и подсказванията как може да се случи правият Левски, на този етап са напълно достатъчни. Той има съвсем различни виждания, съвсем различни разбирания и съвсем различен подход и различна идея за това как трябва да изглежда Левски и като клуб, и като отбор. Само едни 90 минути в Благоевград го показаха - съвсем различни указания и различни движения на отбора от "това е пътят" на БориМитов. Ама човекът е достатъчно на място, за да каже в прав текст, че с този потенциал и това, което виждаме, е много.
Иначе е ясно, че паралелно с развитието на правия Левски, ще се появяват елементи от кривия Левски - както от трибуните, така и от медиите, така и от всякакви специалисти със и без кавички, които типично по байганьовски ще ни обясняват, че Делио Роси няма да дочака полагащото му се от домакина зимно яке. Ще си го майтапят дали спи на "Герена", или вече му намериха апартамент. Поддръжниците на кривия Левски ще го тупат лукаво по рамото, както тупаха всеки треньор и директор преди него, защото така им заповядваха. Но в крайна сметка, дори и към този момент много малко хора от синия спектър искат искрено Делио Роси да успее просто защото на мнозина им е кеф да си бъдат част от блатото и обичат, ако някой тръгне да изплува, да го дръпнат обратно.
А Спас Русев може спокойно да си пуши пурата и да остави на Делио Роси да изпълни ролята на търсения мениджър от типа Алекс Фъргюсън. Италианецът, по всичко личи, е роб на тактиката и целта му е да постигне резултати през изминаване на всички фази на развитие на отбора без прескачане на етапи на развитие. Приемаме, че в момента Левски е под нулата и започва да гради нещо по вкуса на Делио Роси, когото ще продължим да четем и между редовете. Също така приемаме, че италианецът ще бъде помнен дълго, независимо колко време ще работи в Левски. Клубът имаше нужда от някого, който да разтърси всичко из основи, и го намери.