Беройците в Левски - променлив успех, дефицит на трофеи и два фатални автогола

Макар и яростни съперници в историята на футболния ни елит, задаващият се трансфер на Мартин Райнов в Левски, ни кара да се замислим за "традицията" в сделките по оста Стара Загора - София. Напоследък столичният гранд често опира до заралии, когато става въпрос за подсилването с наглед качествен български футболист.

В някои от случаите подобен експеримент е доста успешен, като взетите играчи пасват идеално на "синята" схема. Съществува обаче и обратната страна на медала. На "Герена" така са си патили с беройци, че един от тях дори ги лиши от наглед сигурна титла през 2013 година...

Нека си спомним за по-интересните играчи, които оставиха своя заралийски оттенък в пребогатата и динамична "синя" история:

ВАСИЛ ДРАГОЛОВ - 35 мача / 20 гола

Преди демокрацията трансфери на футболисти от Берое в Левски са изключителна рядкост. По една или друга причина, голяма част от звездите на заралии в онзи период, биват запращани към ЦСКА. Примери за това колкото щеш: Петър Жеков, братята Димитрови, Стойчо Младенов... Е, за последния се носят градски легенди, че реално е бил договорен за Левски, но един апартамент повече го е запратил в "Борисовата градина".

"Червената" краска в беройските изходящи трансфери е заличена през 1988 година, когато звездата на тима - Васил Драголов поема към Левски. Техничарят започва кариерата си в Хебър, преди да бъде привлечен от Берое в началото на 80-те години на XX век, през които се превръща в истински голмайстор на отбора. През осемте си сезона в Стара Загора нападателят изиграва над 200 срещи със "зелената" фланелка, в които отбелязва 63 попадения. Става шампион и на България с отбора през 1986 година. Две години след това той е трансфериран в Левски, където обаче се задържа само един сезон.

През него Драголов има доста добра успеваемост, като за 35 мача отбелязва 20 попадения. Те обаче не се оказват достатъчни за титлата, като "сините" завършват на втора позиция след ЦСКА. В Европа той записва пълни 90 минути в мачовете срещу Милан за КНК, които биват изгубени с 0:2 и 2:5.

Драголов приключва с Левски през 1989 година, когато поема зад граница, където защитава цветовете на гръцките Лариса и Йоникос. След това и на португалския Торензе, за да се завърне отново в любимия Берое.

ИВО ИВАНОВ - 51 мача / 1 гол

Левски започна с "пазаруването" от Стара Загора през 2010 година, когато на "Герена" пристигна Иво Иванов. Бранител, който и до днес има печална слава сред феновете на "сините".

След 7 години в Берое, централният защитник бива закупен от левскарите срещу 100 000 евро. Интерес към услугите му проявява и гръцкият АЕК, но тогава Иванов уверява собственика на Левски - Тодор Батков, че иска да играе за столичани.

Първоначално кариерата на Иво в клуба е доста успешна и той записва добри мачове под ръководството на тандема Ясен Петров - Георги Иванов. Всичко обаче се обръща надолу с главата в двубоя от Лига Европа срещу Лил, когато се появява от резервната скамейка и още с първото докосване си нанизва кошмарен автогол за 2:2. Въпросният резултат до голяма степен лишава "сините" от заслужено място в елиминационната фаза на турнира. А за "геройството" си роденият в Казанлък играч получава и "Златен скункс".

Оттук насетне кариерата на Иво тръгва надолу. Макар и помогнал с гол за една изстрадана победа над Черно море, Иванов не се радва на сериозна треньорска подкрепа. Лебедовата му песен е в края на юли 2012, когато след трагичните си изяви срещу ФК Сараево в Лига Европа и под сериозния натиск на феновете, бива върнат в Берое.

ДИМИТЪР ВЕЗАЛОВ - 21 мача / 0 гола

Тук леко ще променим хронологията на събитията, като ще прескочим един футболист, за да обърнем внимание на случващото се след освобождаването на Иво Иванов. Въпросният бива продаден на бившия си клуб Берое, като в сделката е включен талантливият тогава бранител Димитър Везалов, който след само шест месеца в Стара Загора получава шанса на живота си и последва своя треньор Илиан Илиев в Левски.

Любопитен факт за Везалов е, че няколко години по-рано, той кара проби в ЦСКА, но не бива одобрен.

Подобно на Иванов, кариерата му със "синия" екип е обещаваща и той започва като титуляр. Става част от силната победна серия на левскарите, но поредица от контузии го вадят за дълго от терена. Завръща се чак през месец март, когато тимът вече е воден от Николай Митов. Везалов е стабилен в изявите си и с него в игра Левски губи само веднъж - при визитата на Ботев (Пд) с 0:2.

Големият кошмар за "синя" България и Везалов е с дата 25.05.2013 година, когато столичани се нуждаят от победа над Славия, за да се поздравят с така жадуваната шампионска титла. За ужас на всички обаче Димитър се превръща в големия антигерой, след като в 74-ата минута си бележи нелеп автогол и така оформя крайния резултат 1:1. Това значи титла за Лудогорец и огромен срам за Левски, който все още е удобно оръжие за подигравки в ръцете на вражеските фенове.

А Везалов дори не гласен за титуляр в този мач... Той обаче трябва да замени Станислав Ангелов, който бива наказан от Дисциплинарната комисия заради натрупани жълти картони.

Оттук насетне място за Димитър на "Герена" няма и няколко месеца по-късно е продаден на Ботев (Пловдив).

ТОДОР ХРИСТОВ - 10 мача / 0 гола

Преди 7-8 години името на крилото бе доста актуално за родната ни футболна общественост.

За подписа му люта битка водеха ЦСКА и Левски, като "червените" сякаш си го бяха подсигурили, но през зимата на 2011-а сделката изненадващо пропадна. И макар да казваше, как "червените" са най-добрият отбор в България и за него е изключителна привилегия да играе за тях", няколко месеца по-късно, Христов цъфна с екипа на Левски.

Този трансфер обаче се оказа много шум за нищо, след като през есента изигра само 9 мача за "сините", където се провали тотално и бързо бе върнат на Берое. Оттам насетне кариерата му тръгва рязко надолу, като за последно се знаеше, че играе в третото ниво на исландския футбол.

СТЕФАН ВЕЛЕВ - 58 мача / 1 гол

През този период Велев бе смятан за един от най-големите таланти на българския футбол и Левски сякаш беше осъществил отличен трансфер. Макар и нуждаещ се от малко по-дълъг период на адаптация, опорният халф намира правилния ритъм и постепенно се интегрира сред титулярните 11.

На 15 септември 2013 г. в двубой с Лудогорец (Разград) Велев получава тежка контузия - скъсана предна връзка на коляното. Впоследствие е опериран и остава извън терените за 8 месеца. Завръща се в игра през май 2014 г.

Стефан преодолява и тази травма, като сезон 2014/15 се оказва най-успешен за него с 28 мача във всички турнири за Левски. По това време обаче не е никак лесно да бъдеш футболист на "сините", които са в тежка финансова и игрова криза. Като за капак Велев става част от още един тъжен левскарски момент, като записва 33 минути в загубения финал за Купата на България срещу Черно море.

ПЛАМЕН КРУМОВ - 32 мача / 1 гола

Крайният бранител подписва с любимия си клуб през зимата на 2014-а. Натрупал солиден опит в Румъния, а след това превърнал се и в лидер на Берое, Крумов захваща транзитната на "Герена" 2014-а.

Дебютира с гол при равенството 2:2 срещу Славия, но резултатите са незадоволителни. През следващата кампания играе в 16 мача до зимната пауза, в които Левски губи цели 7 пъти...

В началото на 2015 година Крумов си тръгна от Левски, като това се случва след шумен скандал с тогавашния спортен-директор Георги Иванов - Гонзо.

БОРИСЛАВ СТОЙЧЕВ - 51 мача / 2 гола

Борко пристигна в клуба през лятото на 2014 година, когато беше ясно, че Левски е в сериозна финансова криза и се нуждае от свои бивши кадри, предимно свободни агенти.

Припомняме, че Стойчев бе подписал с Левски още през 2005-а, явявайки се голямото откритие на Станимир Стоилов. Младокът обаче нямаше нужните качества и трябваше да изминат шест години, изпъстрени с доста смени на отбори, за да може отново да се завърне на "Герена".

През кампания 2014/2015 Стойчев изигра 36 мача във всички турнири. И той обаче ще бъде запомнен като част от селекцията, не успяла да се класира за Първата шестица и изгубила финала за Купата от Черно море.

През лятото на 2015-а напуска отбора, защото не е съгласен заплатата му да бъде намалена с 30%.

ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ - 52 мача / 8 гола

Няма спор, че Мечката е най-сполучливият трансфер на Левски от Берое. Младокът пристигна с леко съмнение на "Герена" през 2015-а година, като тогава отказва далеч по-изгодни финансови предложения от чужбина.

Мач след мач обаче Костадинов се превърна в безспорен лидер на "сините", като феновете го обикнаха заради сърцатата му игра и редицата важни попадения. Добрите му изяви го превърнаха в несменяема фигура и в националния отбор на България.

Престоят му на "Герена" обаче приключи с лека горчилка, след като отказва да поднови договора си. В знак на недоволство пък тогавашното ръководство на клуба го заби на резервната скамейка. Последва негов трансфер в Макаби (Хайфа), а в момента все още се аклиматизира към своя нов клуб - руския Арсенал (Тула).

Костадинов обаче е напълно убеден, че отново ще облече екипа на любимия си Левски.

ЖУНИОР МАПУКУ - 26 мача / 9 гола

И ако Костадинов е най-качественият трансфер на Левски, то Мапуку определено е най-ексцентричният. Още със стъпването си на "Герена", нападателят внесе необходимата доза колорит, която дълго време липсваше от "синия" дом.

Началото на африканеца бе ударно - два гола срещу Сутиеска и танци върху топката. Самоопредели се за Черната сила и сякаш никой не можеше да го спре да ниже гол след гол. Е, намери се такъв в лицето на наетия тогава нов треньор - Делио Роси.

Хладният италианец и горещият конгоанец така и не намериха общ език. От нападател, Мапуку бе преквалифициран на крило и въпреки стабилните му изяви, по-често се задържаше на резервната скамейка.

През зимата Левски не се поколеба, когато получи изгодна китайска оферта за своята звезда и го продаде за около 500 000 евро. В момента Мапуку лекува тежка травма, а в целите на ексцентрика определено влиза завръщане в "синия" клуб, където сякаш демонстрира своя най-добър футбол.