Споразумението за иранската ядрена програма, което беше сключено през 2015 г., е пред колапс. За това предупреди заместник-министърът на външните работи на Иран Абас Арагчи, цитиран от ДПА. Причината са затегнатите петролни санкции срещу Техеран от страна на САЩ.
Дадохме на дипломацията достатъчно време, но то изтече, посочи Арагчи пред местни медии.
По негови думи последните санкции, наложени от САЩ, и безсилието на останалите страни, подписали договора, карат Иран да губи надежда.
Ядреното споразумение главоломно отива към края си, прогнозира зам.-министърът.
Припомняме, миналата година американският президент Доналд Тръмп едностранно реши да изтегли САЩ от сделката, която предвижда отменяне на наложени на Иран икономически санкции в замяна на отказа му от програмата за разработка на ядрени оръжия. Иран и останалите пет страни по споразумението - Великобритания, Франция, Германия, Китай, и Русия - обещаха да продължат да го спазват.
Арагчи припомни, че Международната агенция по атомна енергия неведнъж е потвърждавала, че Иран изпълнява задълженията си по сделката. Той отправи критики към останалите страни заради обещанието им, че оттеглянето на САЩ няма да се отрази на прилагането на споразумението.
На практика нищо не се случи, заяви той.
Последните санкции на САЩ срещу Иран влизат в сила от утре. С тях се прекратява действието на изключенията, които позволяват на осем страни, включително Индия и Китай, да купуват ирански петрол въпреки наложените през ноември санкции от страна на САЩ.
От утре обаче тези държави също ще бъдат заплашени от американски санкции, ако продължат да купуват петрол от Иран.
Американските санкции оказаха значителен негативен ефект върху иранската икономика и има опасения, че водещият петролен отрасъл може да бъде засегнат още по-тежко.
От ДПА посочват, че Техеран може да заплаши да блокира Ормузкия проток, което да доведе до военни сблъсъци, както и да засегне международната търговия с петрол. Санкциите може да имат последици и за иранската вътрешна политика, тъй като биха компрометирали политиката на сближаване със Запада, която води президентът Хасан Рохани.
