Чрез предаването "Код Спорт" по ТВ+ Христо Стоичков подари на българските зрители интервю с великия вратар Джанлуиджи Буфон. Италианецът попада в един Идеален отбор, в който... никой не иска да бъде. Той е сред най-великите във футбола, които обаче не са успели да спечелят Шампионската лига. И без да е ликувал с трофея в най-престижния турнир обаче трудно може да се намери фен по света, който да не е възкликвал при изявите му на терена. Буфон беше и един от най-важните герои на Италия при спечелената четвърта световна титла от мондиала в Германия през 2006 г. След 17 години в Ювентус той избра да изиграе последна главна роля в Пари Сен Жермен. Но Шампионската лига пак остана мираж и явно заради това той ще продължи лова за нея. Сега очакваме решението къде ще играе Буфон през новия сезон.
- Джиджи Буфон...Колко ли години минаха, откакто дебютира в Парма през...
- 1995 година.
- Да, 1995 г. Спомняш ли си добре онзи ден?
- Да, дори много добре. Спомням си също, че през онази година в отбора на Парма имаше невероятни играчи. И през онази година в отбора дойде и ти, Христо и тогава всички ние - футболисти, ръководство и тифози започнахме да мечтаем, че с теб ще успеем да завоюваме всичко.
- "Парма Кото", паста или "Пица Метро"... (смеят се)
- Да! Това са нещата, които човек може да яде в Парма! Винаги се яде това - прочутата "Пица Метро" и вареното прошуто "Парма Кото". Така е. Парма в края на краищата е известна в целия свят с тези вкусотии, но в онази епоха беше известна и с великия си футболен отбор на концерна "Пармалат". Днес "Парма Кото" си остава нещо фамозно, а пицата вече е символ на цяла Италия. Да, да - Италия наистина е прекрасна страна.
- Джиджи, вече си на 41 години. Какво следва от тук нататък? Какво чувстваш във футбола след толкова години?
- Това е хубав въпрос. Не само хубав, но и интелигентен въпрос. Виж, Христо, сигурно е, че страстта е по-малко, отколкото по времето когато бяхме момченце. Това е нормално. Но на мястото на страстта, която с времето намаляваше, дойде нещо още по-красиво - предизвикателството и желанието да се чупят рекорди и да се търси къде е лимитът на човешките възможности. Искам да показвам още добра форма и да се доказвам, да продължавам да съм топ вратар, независимо че съм на 41 години.
- Ти си един наистина весел човек за съотборниците си. Когато говориш с по-младите играчи, какво им казваш, какви напътствия им даваш? След толкова много мачове зад гърба ти и толкова много опит, тренировки и пътувания по целия свят - днес какво е първото нещо, което правиш, когато влезеш в съблекалнята?
- Първото нещо, което си помислих, когато реших окончателно да не спирам кариерата си и да дойда в Париж е, че ако ще продължавам да играя, трябва на всяка цена да запазя младежкия си дух. Защото не мога да дойда в Париж и да бъда в една съблекалня с младите момчета и да нося стар дух със себе си. Реших да направя така и отношенията ми с младите футболисти са все едно, че съм просто един от тях, още едно момче от отбора. Ясно е, че има и моменти по време на мач или във важен период от сезона, в които трябва да покажеш зрялост и отговорност повече от тях. През останалите 90 процента от времето, обаче се смеем, шегуваме се, а понякога дори се усмихвам, защото съм направил нещо глупаво или защото просто искам да ги разсмея и тях. Това според мен е единственият начин, по който човек може да бъде полезен на младите си съотборници.
- Джиджи, ти си момче, което започва да играе в големия футбол рано, едва на 16 години. Мечтите ти започват да се сбъдват. Първо Парма, после Ювентус, Пари Сен Жермен и националния отбор на Италия. Остава ли обаче голямата ти мечта за триумф в Шампионска лига вътре в теб? Все още ли искаш да го постигнеш?
- Много пъти в началото на всеки един сезон ми казват, че имам фикс идея и съм обсебен от това. А аз само трябва да съм благодарен на Шампионската лига, защото тя винаги е била тази, която ми е давала енергията, силата, желанието да влагам усърдие в тренировките и винаги да започвам сезона с една важна цел. Това е най-силният стимул, който ме поддържа жив за футбола и който ми дава толкова много енергия. Затова само мога да благодаря на Шампионската лига!
- Гол на чужд терен ви попречи да отстраните Манчестър Юнайтед в един голям сблъсък. Какви са възможностите ви занапред? Какво си говорите с момчетата в съблекалнята?
- Шампионската лига е един наистина странен турнир. В момента, когато жребият ни отреди да играем с тях, ние в ПСЖ бяхме в по-добра форма, според мен. Преценката ми беше, че имаме 80 % възможност да ги прескочим. В следващите два месеца след жребия обаче се промениха много неща. При нас се контузи Неймар, а те смениха треньора и започнаха да набират увереност и да побеждават. Възможностите общо взето се изравниха 50 на 50. Независимо от добрата им форма, все пак успяхме да завършим наравно и само правилото за гол на чужд терен им помогна да продължат напред.
- Вие бяхте първи във Франция, а те бяха на седмо или шесто място тогава.
- Да.
- При тях стана смяна на треньора, а по принцип това винаги помага на един отбор, който мисли.
- Да, почти винаги става така. Ние бяхме убедени в силите си и направихме два силни мача и всичко възможно, за да минем напред. Тук обаче трябва да кажем и за респекта и уважението към историята и легендата на един клуб като Манчестър Юнайтед, който е сред световните грандове. Битката за Шампионската лига ще продължи за мен и в новия сезон. Вече съм го решил, продължавам да съм уверен в силата си и трябва да продължа да работя. Искам да помогна моят отбор да се справя с равностойните отбори, когато шансовете за успех са 50 на 50. Вече го научих по трудния начин - в този турнир, за да стигнеш до победата, са важни всички детайли, дори и най-малките.
- Играл си с толкова много големи футболисти и в Парма, и в Ювентус, и в националния отбор на Италия. Също и в големия отбор на Пари Сен Жермен с Кавани, Ди Мария и куп млади, зрелищни играчи, някои от тях са дори и световни шампиони. Също и с Неймар... Впрочем, какво можеш да ни кажеш за Неймар? Какъв е той извън терена? Какъв е Неймар като човек?
- Той е от този тип хора, които трябва да познаваш добре, за да можеш да ги прецениш. Когато не го познаваш и го гледаш отстрани, може да ти се стори, че е момче, което страни от групата и е малко затворено към света. Когато го опознаеш добре обаче веднага разбираш, че той е едно наистина чувствително момче. И ако ти даде приятелството си, Неймар ти го дава наистина и безрезервно. За мен беше много голяма и приятна изненада, че с него наистина си допаднахме и имаме прекрасни отношения. Истински съм щастлив с това.
- Кавани?
- Матадор! Матадора е едно голово чудовище. Уникален футболист. Роден е от яростта и силата на играча, който иска винаги да вкара гол и винаги да побеждава. Извън терена обаче е много свито момче, което почти не говори. Но когато реши да заговори, кара всички да го разберат.
- Вдигал си световната купа в един велик ден за Италия и за Джиджи Буфон. Днес в "скуадрата" има много млади играчи на по 19-20 години. Ще излезе ли от тях в следващите десет години някоя голяма футболна звезда?
- Христо, ти си бил голям шампион и знаеш, че само хората, които са били на такова високо ниво могат да забележат разликата между една голяма надежда, която ще си остане само такава и човек, който ще се превърне в топ шампион в бъдещето. Килиън Мбапе например има качествата да стъпи на върха с бързината си, с добрата си техника и дори с играта си с глава. Той ще стане шампион на световно ниво, но сега е само на 19 години. Това че все още е толкова млад, означава само едно. Ако е наистина интелигентен и запази волята си да подобрява всички аспекти на играта си и запази желанието си за работа, мисля че ще направи една наистина уникална кариера. Ако обаче спре да мисли изцяло за футбола и започне да се подлъгва по нещата, които се въртят около него и не влага усилия в тренировките, рискува да направи кариера на добър играч, който така и не е успял да стигне до топ нивото. Познавайки го и познавайки начина, по който се раздава на всяка тренировка, мисля че Килиън ще направи една наистина велика кариера.
- Мислил ли си някога, все пак си на 41 години, да завършиш кариерата си в Майджър лигата в САЩ?
- Не. Никога не съм мислил за това. Защото не е добре да се мисли толкова за... далечното бъдеще. Такива мисли ме натъжават. Концентрирал съм се максимално в мисли за настоящето. В днешния ден и най-много... още един ден напред. Не искам да отивам толкова много напред. Човек съм и съм мъж, който обича да опитва нещата от живота. Например нещата, които изживявах в Париж са прекрасни от футболна и от човешка гледна точка. Запознаването с нови хора, създаването на нови приятелства, ученето на нов език или дори само да живееш в нов град като Париж... Всичко това са изживявания, които ме правят по-добър човек. Затова, ако в бъдеще ми направят предложение от Мейджър лигата, винаги ще го изслушам и обмисля. Не знам дали ще приема, но със сигурност ще го обмисля.
- И то след 900 мача в кариерата си?
- Повече са, Христо! Може и повече от 1100 да са. (Смее се) Ако включим и тези с националния отбор.
- От тях 100 мача е изиграло момчето, което познавах в Парма... След толкова много срещи можеш ли да изброиш пет от тях, които никога няма да забравиш?
- Първият си го гледал и ти. Онзи - еврошампионът Милан срещу Парма - 0:0. Беше двубой, който никога няма да забравя. В него се криеше моята първа възможност да стана известен във футболния свят. Затова може би това е и най-важният за мен мач в моята кариера. Втората среща е дебютната ми за националния отбор, но не толкова защото беше дебют, а защото се оказа много важен сблъсък. Беше плейоф, за да отидем на световно първенство. Беше наистина важно да победим, а аз бях само на 19 години. Третият важен мач, който си спомням с голяма любов е победата в тогавашната Купа на УЕФА в Москва срещу Олимпик (Марсилия). След това идват всичките три финала и полуфиналите на Шампионската лига с Юве, които също са незабравими. И разбира се, полуфиналът на световното първенство Германия - Италия в Дортмунд. Наистина невероятен мач. Такива силни емоции, като тези в този двубой съм изпитвал много малко пъти на футболния терен.
- Аз си спомням един друг мач.
- Кой?
- Когато стана световен шампион.
- Е, да, финалът. (смее се) Наистина е така. Финал беше и имаше много емоции. Но полуфиналът с Германия и то в Дортмунд ми донесе много по-големи емоции. Беше наистина уникално!
- Сеньор Джиджи Буфон. Благодаря!
- Аз благодаря. Беше истинско удоволствие!
