Европейската централна банка (ЕЦБ) знае, че отрицателните лихви могат да означават по-слабо кредитиране за банките, но оттеглянето от тази политика носи други рискове.
Централната банка наскоро потвърди, че отрицателните лихвени проценти ще останат в сила поне до края на тази година и потенциално за по-дълъг период. Това може да разстрои инвеститорите, които отдавна задават въпроса дали те не нанасят повече вреда, отколкото полза, заради допълнителните щети за банковата система. Вярно е, че запазването на твърде ниски ставки може да бъде контрапродуктивно. Но истинският проблем със сегашното положение не е този, който си мисли пазарът.
Очевидно ЕЦБ е наляла много пари в процеса на закупуване на облигации за трилиони през последните пет години. Банковият сектор изплаща милиарди всяка година в отрицателни лихви по тези салда. ЕЦБ би могла да намали тези преки разходи, без непременно да намали въздействието на стимулите, като приложи отрицателната ставка само за част от излишъка в системата. Това обаче е нещо като страничен проблем.
Фундаменталният проблем е, че има нулева долна граница за лихвените проценти по депозитите на дребно. Това означава, че банките смятат, че техните клиенти ще направят ликвидни тези депозити и ще държат пари вместо това, ако въведат отрицателни лихви. След като лихвените проценти по депозитите достигнат тази нулева граница, всяко допълнително съкращаване на лихвите, които банките начисляват върху заемите, просто ще свие доходността. След тази точка банките могат да отпускат кредити по-малко и ставките, по които се отпускат заеми, могат да се разграничат от процента, определен от ЕЦБ. Предаването на парични стимули през банковия канал за кредитиране започва да избледнява.
Експертите имат техническо име за този феномен - "процент на обръщане". Това е точката, в която съкращенията на лихвените проценти водят банките да намалят кредитирането, за да защитят крайния резултат. Има две важни неща, които трябва да се отбележат относно процента на обръщане и последиците за политиката.
Първо, точката, в която отрицателните темпове започват да нарастват, ще зависи от състоянието и структурата на банковата система, така че процентът на обръщане вероятно ще варира в различните страни. Колкото повече банки разчитат на емитиране на дълг, за да финансират своите кредитни книги, отколкото на депозити на дребно, толкова по-нисък ще бъде процентът на обръщане, тъй като отрицателните лихви могат да бъдат прехвърлени в дългови емисии. Колкото по-добре капитализирани са банките, толкова по-голяма е ценовата им сила - включително способността им да начисляват такси за достъп до депозитни сметки - колкото по-добре биха могли да устоят на епизод с отрицателни темпове. Обратно, колкото повече кредити за проследяване са създали банките - заеми, при които процентът е договорно обвързан с преобладаващите пазарни лихвени проценти - толкова по-голямо е свиването на лихвения доход от намаляване на лихвите.
Второ, може да има смисъл централната банка да привежда лихвения процент под точката на обръщане в някои случаи- особено в отворени икономики с развити капиталови пазари. Намалените ставки отвъд тази точка пак ще достигат компании, които
набират средства на капиталовите пазари и все още могат да стимулират икономиката чрез обезценяване на валутата. Всъщност дори банките ще извлекат някаква полза от понижаването на лихвения процент под точката на обръщане, ако тези намаления стимулират икономиката и намалят потенциалните кредитни загуби. В този случай те ще се възползват директно от капиталовите печалби от ценните книжа, които притежават, и имплицитно, тъй като има по-малък риск от неизпълнение на кредитните портфейли.
Този месец научихме, че дори някои членове на управителния съвет на ЕЦБ са притеснени от ефектите от запазването на ниските ставки твърде дълго, но последните действия на ЕЦБ и запазването на че процентите на сегашните им нива със същата перспектива поне до края на тази година , както и коментарите на гуверньора Марио Драги по време на пресконференцията подсказват, че той все още не е паникьосан. Във всеки случай рязкото оттегляне от сегашната политика не е отговорът, или поне не изчерпателният. ЕЦБ ще има малко ресурси да подкрепи икономиката в този и следващите бизнес цикли. Рецесиите вероятно ще бъдат по-тежки, което може да се окаже по-вредно за банките, отколкото отрицателните лихвени проценти.
Премахването на основната причина за проблема не е лесно. Ще е необходимо време за преминаване към безкешова икономика, където банките ще могат да начисляват отрицателни лихви по депозитите. Междувременно политиците и регулаторите биха могли да обмислят реформи, които да намалят момента на обръщане сред банковия сектор като цяло или на банките, които са особено изложени на отрицателните ставки. Те биха могли например да се поучат от Швеция, където банките са по-зависими от финансиране на едро (например чрез емитиране на облигации) и следователно по-добре да се справят с отрицателните лихви.
Промените в рамката на паричната политика биха могли също така да намалят честотата, с която трябва да се привеждат лихвените проценти до точката на обръщане и потенциално отвъд. Очевидният отговор тук е да се повиши целта за инфлацията.
По-високата цел ще има тенденция да върви ръка за ръка с по-високите лихвени проценти, когато икономиката е в равновесие и това оставя повече възможности за намаляване на лихвените проценти, преди да се достигне точката на обръщане в ситуация на рецесия. Ако това не стане, централните банкери трябва да бъдат по-склонни да купуват по-широк набор от активи и в по-широк мащаб като алтернативен начин за стимулиране на икономиката.
Хубаво е, че управителният съвет на ЕЦБ обсъди ползите и негативите от негативните лихвени проценти на последната среща, но тези, които се борят засмяна на политиката, трябва да предложат надеждна алтернатива, която не включва твърде потенциална дефлация, когато пристигне следващата рецесия, пише Ричард Баруел за Bloomberg.