В опитите си да създаде силен финансов заслон срещу застрашително разрастващите се негативни икономически последствия от коронавируса, ЕЦБ с всеки изминал ден вкарва все по-големи като обем и по-широки като обхват парични стимули. Новото оръжие, което Централната банка реши да извади срещу заплахата от икономически срив, е програма за извънредни покупки на облигации, създадена специално за борба с ефектите на пандемията - Pandemic Emergency Purchase Programe (PEPP).

Общият й обем е 750 млрд. евро и покупките по нея ще се извършват до края на 2020-а. По нея ЕЦБ, чрез централните банки на държавите от Еврозоната, ще предоставя кредитиране на търговските банки срещу обезпечения от държавни, общински и корпоративни облигации. Към програмата отново ще бъдат присъединени гръцките държавни ценни книжа, които от близо година бяха изключени от финансовите инструменти, които ЕЦБ смяташе за приемливо обезпечение.

ЕЦБ смята да разшири обхвата на обезпеченията особено по отношение на корпоративните ценни книжа в рамките на програмата си CSPP. Няма да е чудно дори, ако се стигне до приемане като обезпечение за рефинансиране на секюритизирани пакети от корпоративни, ипотечни и потребителски кредити. Такива сигнали има в прессъобщението на ЕЦБ от 19 март където се казва: "Управителният съвет е напълно готов да увеличи размера на програмите си за закупуване на активи и да коригира техния състав, доколкото е необходимо и толкова дълго, колкото е необходимо. Той ще проучи всички опции и всички извънредни ситуации, за да подкрепи икономиката. Доколкото някои наложени лимити могат да възпрепятстват действията, които ЕЦБ е длъжна да предприеме, за да изпълни своя мандат, Управителният съвет ще обмисли преразглеждането им до степента, необходима, за да направи действието си пропорционално на рисковете, пред които сме изправени".

Дали всички тези действия на ЕЦБ са израз на решителност или на отчаяние при създалата се икономическа ситуация? Това е въпрос за минимум 1 трилион евро, от чийто отговор ще зависи дали през следващите 3-4 години Еврозоната ще се запази в сегашния си вид и състав.

По принцип мерките, които ЕЦБ взема в рамките на икономическата криза, възникнала в следствие на коронавируса, имат две основни направления. Първото е да се гарантира ликвидността на банките, като по този начин се защитят интересите на вложителите и стабилността на финансовите системи. По необходим оста на тези мерки няма никакви спорове.

Второто направление, което засега гълта най-много средства, са мерките за намаляване на ефектите от кризата върху икономиките на държавите от Еврозоната. Към него се причисляват всички програми на ЕЦБ за рефинансиране на банки срещу обезпечение с различни видове активи, като последната програма е PEPP. Точно това направление обаче поражда големи разногласия както в самата ЕЦБ, така и в държавите от Еврозоната. Причината е че някои страни от Еврозоната смятат, че водещи по отношение на икономическите стимули трябва да са отделните страни със своите бюджети, а не ЕЦБ чрез паричната си политика.

Според агенция Ройтерс представителите на Германската и Холандската централни банки са били против декларираното от президента ЕЦБ Кристин Лагард неограничено разширяване на кредитирането срещу обезпечение, както и срещу разширяването на обхвата на самите обезпечения. Тези две централни банки открай време не са съгласни и с продължаващата политика на ЕЦБ на отрицателни лихвени проценти, която засега не дава желаните резултати.

Сегашната политика на ЕЦБ на разрастващо се кредитиране все повече прилича на паническо и почти безразборно усилие чрез количествени улеснения да се спасят свръхзадлъжнелите държави от Еврозоната от растящата заплаха от фалит. В тази група са Италия и Гърция - не случайно нейните облигации бяха включени в новата програма PEPP, но към нея все повече и по-бързо се приближава Испания. Дори Франция започва да гълта вода заради заливащите я вълни на финансовия прибой. Факт е, че независимо от цялата поредица финансови облекчения държавните облигации и на всички изброени държави само краткосрочно поскъпват, а след това поемат традиционния си тренд на поевтиняване. Това не е добра новина за въпросните страни, които са изправени пред необходимостта не само да рефинансират старите си огромни дългове, но и да правят нови значителни задължения.

Засега те се справят с дълговото предизвикателство единствено и само благодарение на програмите на ЕЦБ. Но колко дълго може да продължава тази постоянно растяща финансова помощ без да постави под въпрос самото съществуване на Еврозоната в сегашния й вид?

Впрочем схемата за количествени улеснения е замислена и се осъществява по начин, по който при евентуален разпад на Еврозоната всяка една страна в нея да отговаря самостоятелно за поетия като обезпечение дълг. Самите обезпечения не се поемат от ЕЦБ, а от националните банки, участващи в нея. Гръцката централна банка получава финансиране от ЕЦБ, което предоставя като рефинансиране на търговските си банки срещу обезпечение с гръцки облигации. По същия начин постъпва Италианската централна банка, Испанската централна банка, Германската централна банка и всички останали. Тази схема не позволява ЕЦБ или Германската и Холандската централни банки да се ангажират с гръцки италиански или испански облигации. Това на свой ред означава, че при евентуално преструктуриране на Еврозоната, при което от нея отпаднат Гърция, или Италия, или Испания, ЕЦБ и оставащите в нея централни банки няма да са ангажирани с вземания по облигации на отпадналите държави, а с вземания към централните им банки и към техните техните резерви. С други думи токсичните обезпечения си остават в токсичните държави.

Разбира се сегашното ръководство на ЕЦБ със зъби и нокти ще се бори срещу подобно развитие на събитията. Но както показва историята на икономическите и финансови кризи, дори зъбите и ноктите на институция като ЕЦБ могат да се счупят от неумолимата лавина на свръхзадлъжнялостта. Разбира се, Еврозоната разполага с едно последно оръжие срещу икономическия крах на отделни нейни членове. Това е европейския стабилизационен механизъм - ESM. Става въпрос за фонд, който е предназначен за спасяване на закъсали държави от Еврозоната. Целта му е да им предостави средства, които да им дадат време да извършат реформите необходими за финансовата и икономическата им стабилизация. Общия обем на този фонд е 800 млрд. евро. В него обаче реално са внесени 80 млрд. евро, а за останалите 720 млрд. евро държавите от Еврозоната са поели ангажимент да ги внесат при необходимост. И сега си представете, че след всички предприети от ЕЦБ мерки Гърция или Италия, да не дава Господ и двете едновременно, в един момент се оказва, че имат нужда от помощ по линия на ESM. Имат нужда, защото потенциала на ЕЦБ е изчерпан, никой не иска да купува на приемливи за тях цени облигациите им на свободния пазар, а икономиките им не могат да се съживат без допълнително финансиране. Тогава всички държави ще трябва да заделят допълнително от ограничените си заради общата криза средства, за да попълнят фонда на ESM. Впрочем, ако България беше в момента член на Еврозоната, нейната пълна вноска в този фонд щеше да е не по-малко от 5 млрд. евро. И щяхме да сме принудени да ги дадем. Това е една част от цената да си член на клуба на богатите.

При възникване на необходимост държавите да попълнят фонда на ESM до 800 млрд. евро, при сегашната криза, европейската солидарност наистина ще бъде поставена на сериозно изпитание. А обикновено в такива случай практиката показва, че девизът "Един за всички и всички за един", бързо преминава в "Бог за всички и всеки за себе си".

Да се върнем към настоящите мерки на ЕЦБ. Това, което те със сигурност ще постигнат, е, че ще създадат силен ликвиден щит за банковата система в Еврозоната и ще дадат време и ресурс на търговските банки да управляват задълбочените заради кризата проблеми с необслужваните кредити. Целта, която със сигурност мерките на ЕЦБ няма да постинат, е да спасят свръхзадлъжнелите държави от финансов колапс. Това спасение минава единствено през болезнени структурни реформи включително през намаляване на жизнения стандарт и на социални придобивки. Но те са отговорност на политиците, а не на централните банкери.