Авария като в Чернобил при WWR реакторите е невъзможна, категоричен е секретарят на "Булатом" Станислав Георгиев. По думите му, поуките от аварията в "Чернобил" са много. Създадоха се специални групи, които обследваха аварията, създадоха се редица документи - на ниво международна агенция, и на Европейска комисия. Дори само това, че документите се прилагат, е една от причините да не е възможно да се случи такава авария в нашата централа, смята Георгиев.
Повод за думите му е нашумелият филм "Чернобил". Според Георгиев филмът е предназначен за критика на съветската система за управление (аварията в АЕЦ "Чернобил" стана на 26 април 1986 г. - б.р.). От тази гледна точка - това е политически филм, който критикува тогавашната система в Съветския съюз, заяви секретарят на "Булатом" Станислав Георгиев.
Припомняме, Сдружението български атомен форум (Булатом) е учредено през юни 2001 г. Това е неправителствена организация, в която членуват инженерингови и строителни фирми, фирми доставчици на оборудване, физически лица - експерти в областта на ядрената енергетика.
Поради конструктивни различия на двата типа реактори - RBMK (Реактор с голяма мощност на канала) и WWR (ВВЕР) такава авария като в АЕЦ "Чернобил" не може да стане в нашата АЕЦ "Козлодуй", където работят блоковете 5 и 6. Причините са - основната разлика между двата реактора е в т.нар. положителен и отрицателен коефициент на реактивност, който се изразява в зависимостта между мощността на блока и температурата, категоричен е секретарят на Булатом.
"При RBMK реакторите тази зависимост е положителна - с повишаване на температурата се повишава и мощността на блока. При WWR реакторите - с повишаване на температурата, се понижава мощността на блока. Това е основната причина. Ред други конструктивни особености - наличие на специална обвивка при WWR (ВВЕР) реакторите, която обхваща цялата активна зона на реактора и в случай на авария задържа каквото и да стане в тази зона. При RBMK реакторите такава обвивка не е била предвидена от проектантите", обясни Георгиев.
Има разлика и при аварийната защита, каза той. При RBMK защитите са активни, по проект е имало възможност оператор ръчно да управлява реакторите. При WWR реакторите такива възможности няма, ние имаме само активни защити, плюс пасивни защити.
При това активните защити в много случаи работят на пасивен принцип - при отпадане на напрежение защитата сработва моментално, обясни Георгиев.
Председателят на Агенцията за Ядрено регулиране Сергей Цочев припомни, че след аварията в Чернобил не е имало измервателни уреди.
"Нямаше гама спектрометри в районните инспекции по околната среда, нито в районните здравни инспекции. Тези, които имаше, се брояха на пръсти, а трябваше да бъдат измерени мляко, сирене, месо, зеленчуци - какво ли не още. Това беше направено. Това нещо е факт и то от много години", каза Цочев.
В България нямаше система за измерване на радиационния фон. За целта всяка сутрин от всяка община излизаше един човек с един прибор, измерваше, записваше си го и го докладваше по телефона - това беше системата. Сега вече от много години има национална автоматизирана система с 28 станции, където има детектори с различен диапазон. Информацията е публично достъпна, обясни разликите с 1986-та и сега, каза Цочев.
В Европа нямаше такава система за контрол на радиационния фон, а сега вече има около 4000 станции в ЕС. Това беше публично достъпни.
Като добавим мобилните телефони и интернет, широката общественост има пълен достъп до радиационната обстановка и последиците от една авария. След Чернобил не беше така, признава Цочев.
В Чернобил и в Козлодуй нямаше тренажор - пълна реплика на управленския пул на реактора с всички бутони, монитори, където с компютри се симулират различни ситуации за обучение на оперативния персонал.
Такива ситуации с повишаване, понижаване на мощността, спиране на електрозахранването - всякакви, които може да си представите, днес са част от обучението на оперативния персонал. Сега по закон оперативният персонал е длъжен да преминава подобно обучение, заяви председателят на АЯР Сергей Цочев.
Припомняме, в началото на юни президентът Румен Радев обяви пред руската държавна агенция ТАСС, че строежът на втора атомна централа в България - АЕЦ "Белене" ще бъде завършен.
При посещението си в Русия председателят на 44-ия парламент Цвета Караянчева на срещата си с председателя на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Валентина Матвиенко обяви, че иска да се реализира проектът за АЕЦ "Белене".
Въпреки това е голяма съпротивата срещу строежа на втора атомна електроцентрала, чийто изкоп по време на първия мандат на сегашния премиер Бойко Борисов бе наречен от него самия "гьол за 800 млн. лева".