Колос на глинени крака - така може да бъде определена Турция в момента. Валутата на южната ни съседка се обезценява заради спорните монетарни мерки и бързо растящия брой на заразените с Covid-19. Това заплашва вече крехката икономика с нов крах, пише CNBC.
Страната с население от 82 млн. е една от малкото в Европа, която все още не е въвела ограничителни мерки за справяне със заразата. Президентът Реджеп Тайп Ердоган отказва да въведе забрани с надеждата да предпази икономиката. Но след близо две години на отслабваща валута, висок дълг, намаляващи чуждестранни резерви и растяща безработица, Турция е особено лоша форма да се справи с пандемията, казват експерти.
"Турция е изправена пред трудни времена, тъй като и досега бе в макроикономически уязвима позиция още преди коронавируса", казва Кан Селчуки, управляващ директор в Istanbul Economics Research.
В Истанбул и 30 други града имаше временни 48-часови забрани. Макар че самоизолацията е доброволна в момента, голяма част от бизнесите са затворили, а туризмът практически е спрял.
"Безработицата през януари вече бе 14% и вероятно ще се увеличи заради прекратяването на дейността на редица бизнеси", казва той.
Турция започна да регистрира над 3 000 случая на ден след 4 април и над 4 000 на ден след 8 април - скок, който притесни здравните експерти. Страната потвърди първия случай на 11 март, след като настояваше два месеца, че няма заразени.
Ердоган, подобно на много други лидери, казва, че страната му се справя с вируса далеч по-добре от която и да е друга държава. Но медицинските асоциации в Турция настояват за повече прозрачност и помощ в борбата и призивите им стават все по-силни. Те се притесняват, че страната може да стане следващата Италия или Испания. Заразените вече са над 61 хил., а около 1 300 са починалите.
В понеделник Ердоган съобщи, че ще осигури финансиране за десетки милиарди лири за бизнеса, засегнат от вируса, както и за подкрепа за безработните и забавяне на плащания по кредити. В Истанбул се изграждат и нови болници.От 17 април започват и ограничения, които ще важат през уикенда. Те включват вечерен час и могат да продължат и през следващите уикенди.
Спадащите резерви и изплашени инвеститори
Последните ходове на Ердоган изплашиха инвеститорите. В понеделник Турция ограничи възможността на чужденците да търгуват лири на офшорните суап пазари. В отговор, турската валута потъна.
Анализатори очакват лирата да загуби още стойност. Вече пострадала от валутната криза през 2018 и 2019 г., тази година щатският долар поскъпна с 13% спрямо турската лира, която се търгува при нива от 6,796 за долар при 5,946 в началото на годината. Японската банка MUFG прогнозира, че лирата ще падне и до 7 за долар до края на тримесечието.
Чуждестранни резерви намаляха рязко през последните месец до най-ниското им ниво от 2009 г. Основната причина е, че централната банка продаваше долари, за да подкрепи лирата. Резервите, включително златото, възлизат над $77,4 млрд. към края на февруари, според МВФ. Страната обаче трябва да отговори на финансови задължения до края на 2020 г. на стойност $170 млрд.
"Ако която и да е страна се окаже в дългова криза, има риск, че това ще зарази и останалите възникващи пазари", предупреди Агата Демараис, директор в Economist Intelligence Unit. "Турция има огромна нужда от външно финансиране, както и частен сектор, който е задлъжнял в чуждестранна валута". EIU очаква рецесия в Турция през 2020 г. Огромният туристически сектор е в колапс, а вече крехката лира ще създаде инфлация.
Помощ от МВФ? В никакъв случай, зарича се Ердоган
Лирата падна и след като Ердоган публично заяви, че няма да приеме подкрепа от МВФ, макар че икономистите смятат, че такава е нужна. Решението е политическо - и опасно за икономиката. Президентът заяви в обръщение, че Турция "няма да коленичи пред програмата на МВФ или други налагания, които ще вкарат страната в дълг".
Демараис посочва, че ходът на Ердоган цели да спаси политическия му имидж, но инвеститорите съвсем не са впечатлени.
Опции като кредитна линия от щатския Федерален резерв са несигурни, а контрол върху капитала ще създаде още по-големи проблеми. Без външна помощ и с растяща безработица, огромни нужди за финансиране и здравна криза, Турция бързо остава без варианти.
