Икономическият растеж на Турция, каза президентът Реджеп Таип Ердоган наскоро в своя реч, е "най-добрият отговор" на опоненти, които "се опитват да обрисуват Турция като слаба страна". Последните данни, публикувани на 11 декември, наистина са впечатляващи: през третото тримесечие на годината БВП расте с 11,1 процента, надминавайки Китай, Индия и очакванията на повечето икономисти, пише Politico.
Но зад впечатляващите числа дебнат растящи рискове - от повишаващата се инфлация и притеснения около валутата до безработица и разширяващ се дефицит. Икономистите смятат, че сегашният темп на ръст е неустойчив - и може да е сигнал за предстоящи проблеми.
"Това, очевидно, е икономика, която прегрява", казва Атила Йешилада, турски анализатор в консултанската компания GlobalSource Partners. "Тя носи твърде много странични ефекти в съотношение с ръста, който произвежда ... това не е добрият вариант на растежа".
Инфлацията достигна 14-годишен връх до почти 13 процента през миналия месец, далеч над целта от 5%. Турската лира загуби 11% от стойността си от септември насам, под тежестта от напрежението между Анкара и Вашингтон, а антизападната реторика на Ердоган продължава да притеснява инвеститорите.
За да им вдъхне увереност, Турция постави под светлината на прожекторите ново лице: Хатис Карахан, единствената жена, която съветва Ердоган по икономическите въпроси. Тя все още преподава в университета Medipol в Истанбул, след като се присъедини към президентския екип по-рано това лято. Ердоган лично й предложи позицията.
"Растежът, дошъл година след неочакваното свиване на БВП заради проваления опит за преврат, показват, че икономиката на Турция е гъвкава", казва самата Карахан пред изданието. Но признава, че страната трябва да намери баланса, за да постигне устойчив растеж. "От една страна имаме ръст, но от друга не трябва да натискаме спусъка на уязвимости като инфлацията", казва тя.
Президентът често твърди, че високите лихви са виновни за голямата инфлация, макар конвенционалната теория да твърди точно обратното. Икономистите вярват, че за да се справи с инфлацията, турската централна банка трябва да повиши лихвите. Значим ръст на цената на заемните средства ще забави растежа, но ще стабилизира волатилната лира.
Но Ердоган не харесва повишаването на лихвите и постави под натиск централната банка. Президентът често публично обвинява институцията, а наскоро дори обяви, че доскорошният гуверньор е "предател", тъй като е запазил лихвите високи.
Инвеститорите се притесняват, че независимостта на централната банка е под въпрос. Карахан обаче твърди обратното. "Ердоган съобщава своята гледна точка но не бих казала, че има директен натиск", казва тя. И допълва, че през годината вече е имало повишение на лихвите, което означава, че централната банка прави това, което смята за необходимо.
На 14 декември институцията наистна повиши отново лихвите - но това бе най-умереното повишение и бе далеч от очакванията на инвеститорите, което накара лирата да тръгне надолу отново.
Националната валута на Турция преживя неспокойна година. Лирата се срина до рекордно ниски нива през есента, след като САЩ спря обработването на искания за визи като отговор на ареста на един от служителите на посолството по обвинения в тероризъм.
Ердоган пък не може да си позволи забавяне на икономиката, след като през 2019 г. ще се яви и на парламентарни, и на президентски избори. Управляващата партия направи икономическото развитие едно от основните си обещания, когато дойде на власт през 2002 г. А едни от основните инструменти бяха увеличени правителствени разходи и евтини кредити.
За да постигне устойчив ръст, Турция се нуждае от инвестиции. А доклад от ноември показва 19% спад на чуждестранните инвестиции спрямо миналата година. Причината, може би, е, че основните инвестиции в Турция идват от запада, който пък е основен враг в речите на Ердоган.