В икономическо развитие в столицата са концентрирани най-много чуждестранни инвестиции - 12.3 млрд. евро за 2017 година, докато във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в рамките на около 1.9 млрд. лв.

Област София обаче, която приютява индустриалните зони на столицата, е сред лидерите по привлечени чуждестранни инвестиции и заема втора позиция по произведена продукция в страната.

Данните от изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2019 г." бяха представени от Петър Ганев, Лъчезар Богданов и Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) на пресконференция в БТА.

Изследването се основава на 62 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.

София произвежда 40% от БВП у нас

София произвежда 40% от БВП у нас

Столицата остава най-голямата областна икономика в страната

Ръстът на заплатите в столицата и другите големи центрове не е толкова бърз. Почти цялата страна е влязла в така наречената "синя зоня", която успява да осигури работни места. В голяма част от областите с индустрилни технологии преобладават хора със средно образование.

В области като Видин, Враца, Благоевград и Кюстендил минималната заплата става се по-голям проблем за хората.

Икономическият подем в България остава осезаем въпреки анемичния растеж в Европа. В периода 2017-2019 г. реалният ръст на БВП у нас се запазва над 3% на годишна база, икономическата активност на населението се повишава значително, а коефициентът на безработица спада до 3.7% през третото тримесечие на 2019 г.

Големите икономически центрове - София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологичните производства и максимално използване потенциала на своите периферии. Силно изразен в това отношение е примерът на София-столица, като периферните области на София и Перник например отбелязват сериозни положителни тенденции в производството.

Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работната сила - например около Хасково, Кърджали, Плевен и Враца. Високата заетост и растящата цена на труда ще стават се по-определящи фактори за инвестиционните решения на компаниите в промишлеността.

В икономическото развитие най-богата област категорично остава София-столица с Брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в размер на 30 295 лв. през 2017 г., което е далеч пред втория - област Стара Загора със 17 550 лв.

В изследването е посочено, че различията в регионите са силно изразени в данните на пазара на труда. Коефициентът на заетост за лицата между 15 и 64 години през 2018 г. варира от над 75% в София до около 52% в Монтана, което е близо 25 процентни пункта разлика.

Именно по отношение на заетостта се вижда по-ясно и изоставането на Северозападния регион, като Видин и Враца например. В Северозападния регион се наблюдава и най-голямото струпване на малки обезлюдаващи се общини с твърде високи - над 25% нива на безработица.

Областите с повече проблеми на пазара на труда имат и влошена структура на работна сила като например в Разград, Кърджали, Търговище, Сливен и Силистра, които са с над 30% дял на населението между 25 и 30 г.

Същевременно в социалното развитие и демографските процеси в страната продължават да бъдат силно негативни. През 2018 г. населението над 65 години е вече точно 1/3 от лицата в трудоспособна възраст. Възрастните хора над 65-годишна възраст варират от 25% от работоспособното население в София до 50% във Видин.

Според проучването единствено столицата традиционно увеличава своето население макар и с едва около 3 хил. души общо за 2017 и 2018 г. В София и областите Пловдив, Бургас и Варна традиционно повече хора се заселват, отколкото се изселват.

Областите Стара Загора и Шумен вече успяват да държат сравнително балансиран броя на изселванията спрямо заселванията, а Кърджали в някои години, като например през 2018 г., изпреварва всички с положителния си механичен прираст.

В сферата на регионалното образование картата също изглежда различно. София отново е напред, но области като Габрово, Смолян, Варна и Велико Търново показват добри резултати в отделните категории. В област Габрово например се регистрира най-високият коефициент на записване на децата между 5 и 8 клас - над 95% за 2018 г., при едва около 76% в Добрич и Търговище.

Област Смолян има най-нисък процент на отпадналите от основно и средно образование (под 1%). Учениците там се представят силно на матурите по БЕЛ - 4.19 за 2019 г. Среден успех под "добър" 4 на матурата по БЕЛ се наблюдава в областите Силистра, Кърджали, Разград, Ямбол, Хасково, Шумен, Търговище и София.

Велико Търново и София продължават да имат най-много студенти на хиляда души от населението - съответно 69 и 73 студенти на 1 000 души.

Смолян и Кърджали са областите с най-малко регистрирани престъпления срещу личността и собствеността - по 5 случая на 1 000 души, докато в Бургас, Варна и София те са три пъти повече - около 15 случая на хиляди души. Варна и София обаче отчитат най-ниската разкриваемост - едва 1/3 от случаите са разкрити.

Смолян може да се похвали, че е на първо място по качество на околната среда - с най-малко образувани битови отпадъци на човек и най-ниски въглеродни емисии. София води отчетливо по отношение на интензивността на културния живот.

В заключение на проучването в по-общ план картината на социалното развитие е сравнително по-шарена спрямо тази на икономиката, но доходите и възможностите за реализация на пазара на труда традиционно доминират миграционните нагласи у хората. Изводите за това са следните:

  1. Водещите икономически центрове и тяхната периферия дърпат напред. Профилът на областите предопределя някои ключови процеси в промишлеността;
  2. Повечето области поставят рекорди на пазара на труда - лоша образователна структура на населението. Образованието чертае много разнообразна картина и и насочва вниманието към потенциала на някои по-малки области - Габрово и Смолян например;
  3. Ролята на местните власти трябва да бъде насочена в активна работа за привличане на инвестиции и усвояване на европейски средства;
  4. Липсата на адекватен собствен ресурс в общините остава пречка пред по-активната работа на местните власти.