Напоследък пазарите на суровини бяха залети от страхове, свързани с геополитически риск, включително за затваряне на Ормузкия проток, последвани от заплахата за допълнително обтягане на отношенията между САЩ и Иран. Но в момента има по-неприятни фактори, които при това са действителност - унищожаването на търсенето, търговските войни и срива на глобалната икономика. Очакванията са, че те ще се запазят и в бъдеще, но може ли продължаващият спад на цената на петрола да ни донесе стойности от 10 долара за барел?
През 2019 г. прогнозите за търсенето на петрола бяха понижавани многократно. Международната енергийна агенция през януари очакваше търсенето да нарасне с 1,4 млн. барела дневно, но през октомври тази прогноза беше понижена до 1,1 млн. барела. Тя се базираше на срива със 160 хил. барела на годишна база през май.
Очакванията за търсенето догодина също са занижени - от 1,4 млн. барела дневно в доклада през юни до 1,3 млн. барела дневно през септември, а същото важи и за прогнозата на ОПЕК. Макар ръст на търсенето то над 1 млн. барела дневно да не вещае срив, все пак низходящата тенденция е ясна, пише в свой анализ Джулиън Гайгер от oilprice.com.
Същевременно разполагаме и с историческите данни, които сочат, че в миналото бенчмарковите сортове са преминавали през тежки сътресения. През 2009 г. цените се сринаха до под 40 долара за барел, след като надхвърляха 140 долара за барел година по-рано - спад от над 50%. Гайгер посочва, че този срив не е бил причинен просто от търсенето, а от "перфектната буря" от завишени цени на петрола и инвеститори, които са очаквали пика на стойността всеки момент. С първото понижение на цените, дългите позиции биват затворени, които отприщва лавина от паника.
Подобна е картината през 2014 и 2015 г., когато те падат от над 100 долара за барел до под 40 долара за барел - отново срив от над 50%. Този път причината е забавянето на икономиката в някои от големите консуматори на суровината, включително от Индия и Китай. А в същия момент в САЩ бумът на шистовия добив точно се развихряше и ръстът на добива допълнително потисна цените на петрола.
Ситуацията днес е доста подобна. Макар цените да не са на рекордни стойности, добивът от фракинг в САЩ, въпреки забавянето си, а на рекордно високи стойности. А прогнозите за икономиката са мрачни. Търговската война между САЩ и Китай заплашва отново да доведе до срив на търсенето от страна на най-големия вносител в света - Китай. А квотите за производство на ОПЕК просто няма да са достатъчни, за да балансират спада от него.
Освен това пазарите са много нервни. Дългите позиции се сринаха до най-ниската си стойност за последните осем месеца, сочат данни на Bloomberg. Най-малкото това означава, че няма да видим голямо покачване на цените на петрола скоро. Всъщност FX Empire, чрез своята система за моделиране Adaptive Dynamic Learning, прогнозираше, че цените ще паднат до под 40 долара за барел. Според анкетите на Reuters и Международната енергийна агенция те ще останат към 60 долара за барел, а Джеф Кюри от Goldman Sachs вижда рискове и от 20 долара за барел.
Разбира се, в крайна сметка свръхниските цени ще елиминират инвестициите, което ще доведе до ръст на цената на суровината, но дотогава въпросът е колко компании в сектора, движени от дълг, който не могат да изплащат при цена под 40 долара за барел, ще бъдат елиминирани. А сривът на предлагането несъмнено ще задълбочи проблемите в сектора, така че днес всички фактори са налице за унищожаване на стойността на суровината, включително и до под равнището, прогнозирано от Кюри. А когато следващата рецесия неизбежно дойде, петролът неминуемо ще понесе още по-силен удар, който може да свали цената му и под 10 долара за барел.