Икономическият растеж на света ще се срине до нива, невиждани от повече от десетилетие, а причината е познава - коронавирусът, който нанесе тежък удар по потребителските разходи и производствената дейност, пише Bloomberg. Предизвикателството сега е пред централните банки и правителствата да решат как да действат в бързо променящата се ситуация, смятат от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Докато централните банки по света се опитват да успокоят пазарите, базираната в Париж група предупреди, че световната икономика може да се свие през това тримесечие. ОИСР намали и прогнозата си за цялата година за растеж от 2,9% по-рано до 2,4% - най-ниското ниво от 2009. Ако ситуацията се влоши, "ще се нужни координирани действия във всички големи икономики" за здравеопазване и икономически стимули.

Правителствата и централните банки вече се подготвят за битка, а очакванията, че те ще трябва да действат след разпродажбата на пазарите миналата седмица растат. Банките на Великобритания и Япония вече обещаха да действат, а Федералният резерв отвори вратата за намаляване на лихвите. През тази седмица министрите на финансите на държавите от Г7 ще проведат разговор.

Според ОИСР нещата може да се влошат още повече. Прогнозата на организацията приема, че пикът на епидемията ще бъде през това тримесечие (тоест до края на март), а разпространението извън Китай ще остане слабо. Ако епидемията продължи по-дълго и/или се разпространи по-силно в Азия, Европа и САЩ, икономическият удар ще бъде тежък и растежът тази година може да бъде едва 1,5% с възможности за рецесия в редица икономики, включително Япония и еврозоната.

Именно несигурността прави ситуацията трудна за овладяване за политици и банкери. А и в редица държави по света централните банки вече нямат муниции, след като лихвите са на рекордно ниски нива.

ОИСР допуска, че монетарната политика все пак не е най-подходящият инструмент, а са нужни икономически политики и целенасочени разходи.Има някои мерки, които правителствата могат да предприемат веднага, казват от ОИСР, включително фискална подкрепа за здравните услуги, по-гъвкави режими на работа за служителите, ликвидност за финансовия сектор и целенасочена подкрепа за индустрии като туризма.

Търговското напрежение, Brexit и високите нива на дълг също остават рискове.