Икономиката на Турция понесе удар, когато валутата ѝ рязко се обезцени по-рано този месец. След като в последните дни нещата се поуспокоиха (благодарение и на религиозния празник Курбан байрам) разпродажбата на лира продължи и в понеделник, а инвеститорите се притесняват, че ги очакват още пазарни трусове, пише The Wall Street Journal.
Натискът за мерки може да бъде усетен скоро. Почти 20% от нуждите за облигационно финансиране на 10-те най-големи банки -- 2/3 от тях в долари - са с падеж между днес и края на 2019 година, показват данни на Thomson Reuters. Това кара инвеститорите да се питат какви инструменти има Турция, ако паниката се завърне.
По-високи лихви
Най-очевидният ход е и най-трудният за изпълнение: повишаване на лихвите. Тази стъпка ще привлече средства в икономиката и ще покаже, че централната банка е сериозна в борбата си срещу инфлацията.
Но, въпреки че лирата загуби над 20 процента срещу долара през последния месец, централната банка не се поддава. Инвеститорите смятат, че централната банка сега е под реалния контрол на президента Ердоган, който отхвърля основни теории на паричната политика.
"Повишение от около 10 процентни пунка е нивото, което ще донесе стабилност", смята Дерек Халпени, икономист в MUFT Bank Ltd. Реално, когато бъде пресметната и инфлацията, в момента лихвите са доста ниски -- около 1,9% (и горе-долу на същото ниво от 2016 година, когато започна ралито на цените).
По-високите лихви ще донесат и болка. Разходите на турските компании по покриването на дълга вече са доста огромни в сравнение с други развиващи се икономики. "За съжаление, за да се справиш с инфлацията, трябва да имаш рецесия", смята Ян Ден от Ashmore Group.
Контрол върху капитала
Държавите, изпаднали във валутна криза, често забраняват на инвеститорите да изнасят средства извън граница. Малайзия и Тайланд го направиха по време на азиатската финансова криза през 90-е, както и Ислания след 2008 г.
Засега турското правителство заяви, че няма да предприема подобна мярка, но вече ограничи международните инвеститори, които искат да продават лири. Тата Госе, анализатор в Commerzbank AG, казва, че това "начален етап" на контрол върху капитала.
Някои инвеститори не смятат, че подобен ход би имал ползва, тъй като Турция е твърде зависима от чуждестранно финансиране. Само през следващата година турските банки ще се нуждаят от $103 милиарда външно финансиране, а турските компании - от още $84 милиарда.
Чрез фискална политика
В случай на рецесия турското правителство може да увеличи харчовете, за да омекоти удара, като стимулира икономиката. Дългът на публичния сектор като процент от брутния вътрешен продукт е нисък - под 30% - и намалява през последните десетилетия.Да повиши износа и намали вноса
Сриващите се валути често увеличават износа - защото стоките и услугите стават по-евтини в чужбина - и намалява вноса, който става по-скъп. Това намалява нуждата на икономиката от външно финансиране. Туризмът вече спечели от по-ниската лира, нараствайки с над 30% през годината до май.
Но Турция е зависима от вноса на енергия, който съставлява две трети от дефицита по текущата сметка. Със срива на валутата той расте, защото вносът не може да бъде намален толкова бързо, когато цените растат.