Какви са перспективите пред икономическия растеж на Германия

Официално - през четвъртото тримесечие на 2019 г. растежът на Германия е в стагнация, благодарение на ниското потребление и спада на износа (с 0,2% на годишна основа), заедно с понижаването на инвестициите за трето поредно тримесечие. Само по себе си преустановяването на покачването на най-голямата икономика в Европа е проблем. Но неприятните новини тепърва предстоят.

Заплахата от коронавируса

Сред най-големите проблеми за страната е фактът, че стагнацията на страната се случва преди ефектите от епидемията от коронавирус, която обхвана Китай, да достигнат до Европа. Това означава, че заболяването несъмнено ще окаже негативно отражение върху двигателя на Стария континент, който и без това е лошо състояние и силно отслабен. Ако се направи аналогия с автомобил, вместо той да осигурява силен въртящ момент и с много конски сили да дърпа и останалите силно забавящи се страни, Германия едва работи извън скорост.

Епидемията има поне няколко аспекта. От една страна, тя удря веригата на доставките, тъй като водещите експортни провинции (отговарящи за почти 90% от износа на страната) на Китай, който сам по себе си формира 17% от глобалната икономика, са замразени. От друга, търсенето на стоки и услуги в много части на страната е силно занижено, а това означава и драстичен спад на закупените германски автомобили - т.е. удар по най-силната индустрия на страната.

Като се има предвид, че Китай е сред най-големите търговски партньори на Германия, тези данни в никой случай не могат да се разглеждат като прозаични.

Таблица 1:Търговски партньори на Германия

Всъщност пазарът на пътнически коли на Китай се свива бавно, но уверено, през последните три години. Но този спад е нищо в сравнение с грандиозния срив, който се наблюдава от началото на годината. През януари те се срутиха с над 20% на годишна основа, а през първите две седмици на февруари - с 92%.

Същевременно болни от коронавирус бяха регистрирани в Северна Италия, която е най-проспериращият регион на страната, и в самата Германия, където има 16 случая, нито един от които смъртоносен. Вероятно здравната система в Северна Европа ще успее да се справи с изолирането на болестта значително по-добре от Китай, но ако се стигне до карантина на предприятия, говорим за допълнителен спад на растежа, търсенето, бизнес доверието, доставките и инвестициите - нещо, което най-силната икономика в Европа не може да си позволи в момента.

Индустрията изобщо не върви

Това отново ни връща към проблемите, които изпитва Германия изобщо - още преди коронавируса. Миналата година беше слаба за производството, което е двигателят на всяка една икономика и на тази на страната най-вече (забравете тази приказка, че потреблението било с по-голям дял в БВП - просто БВП се измерва некачествено, но това е тема за друга статия).

Графика 1: Индустриално производство на Германия

На практика през всеки един месец на 2019 г. и в началото на настоящата производството се понижава. А това е особено валидно за автомобилния отрасъл - фокусът пада върху него, тъй като от него зависят много други свързани индустрии в цялата икономика, които също произвеждат всевъзможни компоненти и осигуряват заетост.

Всъщност през миналата година в Германия бяха произведени едва 4,7 млн. автомобила, което прави 2019 г. най-слабата година от 1997 г. насам. Продължаващото понижаване на производството в този сектор от икономиката несъмнено ще окаже още по-силен удар на цялата верига на доставките.

Казвам "още по-силен", тъй като 2019 г. не беше добра за доставчиците на автомобилни компоненти в Германия. През юли в неплатежоспособност изпадна Weber Automotive, през август банкрутира глобалният лидер в оборудване за автобоядисване Eisenmann, а през декември фалира TMD Friction, която произвежда спирачни системи, след като компанията не успя да се договори с кредиторите си в контекста на свиващите се поръчки.

Някои други компании все още не са банкрутирали, но са силно задлъжнели, а кредитният рейтинг на бизнесите от отрасъла се влошава прогресивно. Сред тях е Avir Guss, която едва се размина с фалита през септември. Като цяло в компаниите, произвеждащи автомобилни компоненти в Германия, работиха 330 хил. души в средата на 2019 г., но този брой вече е с няколко хиляди надолу.

Заетостта - след дъното?

Проблемите на индустрията оказват пряко отражение върху пазара на труда, което вече започва да се наблюдава. Всъщност след като години наред безработицата в страната спадаше, докато все още се наблюдаваше икономически растеж, за да достигне дъното от 3,1%, през последните два месеца на 2019 г. (последните, за които има данни), картината започна да се обръща.

Графика 2: Безработица в Германия

Това може да е индикация, че пазарът на труда вече е преминал пика си - позиция, от която само може да спада. Отново, това са данни, които не включват ефектите от коронавируса. При това, тук говорим за ефекти от забавено търсене, а не от финансова рецесия - нещо, което се очаква да се случи в недалечното бъдеще. Ако към настоящите растящи проблеми на индустрията се добави и тя, за икономиката на Германия ще настанат интересни времена, както се посочва в проклятието от Далечния изток.

Ролята на Европейската централна банка

Причината да казвам това е, че през последните шест години Европейската централна банка поддържаше основния лихвен процент в отрицателна територия - нещо, което някога се разглеждаше като безпрецедентно решение. Същевременно финансовата институция инжектира грандиозни суми в икономиките от еврозоната, които бяха насочени главно към финансови инструменти - държавни ценни книжа и корпоративни облигации.

Графика 3: Основен лихвен процент на Европейската централна банка

Парадоксално, през април 2018 г. президентът на Европейската централна банка Марио Драги оповести, че "възстановяването на икономиката е стабилно и всеобхватно". Въпреки това на последното заседание на управата на банката под ръководството на италианеца, той - въпреки недоволството на някои представители на управителното тяло - понижи лихвените проценти допълнително в отрицателна територия до -0,5% и увеличи финансовите инжекции с 20 млрд. евро месечно.

Но нали икономиката беше "стабилна"? Защо Европейската централна банка увеличава безпрецедентните мерки, които някога бяха рекламирани на пазарите просто като временна мярка, необходима само за съживяването на стопанството?

Причината е много проста - с действията си ЕЦБ под управлението на Марио Драги не само не спаси икономиката, а откупи политическо време на просперитет на цената на още по-сериозна имплозия от тази през 2008 г. в бъдеще. Помните ли, че Голямата рецесия, която може би ще остане в историята като Малката рецесия в сравнение с това, което се задава, беше дългова криза? Е, познайте какво - днес еврозоната е по-задлъжняла от преди 12 години.

Графика 4: Равнище на дълга на страните от еврозоната

Как стана това? Вместо да остави фалитите в еврозоната, централната банка започна да инжектира огромно количество ликвидност във финансовата система и понижи лихвите, за да покачи кредитирането, което, уж, да възстанови икономическата активност. Но това са само плаващи пясъци вместо основи на стабилен растеж, защото той се случва благодарение на изкривяване на финансовата среда, резултатът от което е раздуване на нови балони, без старите да са се взривили.

Това е вярно и за Германия, където заради изкривената пазарна среда чрез изкуствено ниските равнища на лихвата бизнесите са се нагълтали с рекордни количества кредити - повече, отколкото през 2008 г. Забавянето на икономиката вече показа, че задлъжнялостта не носи нищо добро - именно тя беше причината, поради която фалираха някои от аутомотив компаниите.

Графика 5: Кредити на германските компании

Но истинската трагедия на изкуствено леснодостъпните кредити ще се разкрие, когато цикълът на кредитната експанзия се обърне и лихвите по тях започнат да се покачват. Това ще се случи рано или късно, защото банките в един момент винаги затягат кредитирането, независимо дали ЕЦБ ги притиска с отрицателни лихви, или не.

Графика 6: Лихва по депозитите в Германия

Моята прогноза е, че балоните ще започнат да се пукат скоро, вместо след много време, защото междубанковата лихва - т.е. лихвата, по която финансовите институции се кредитират една друга - е на рекордно ниско отрицателно равнище. А дори и то да стане още по-ниско, нарастването на кредитирането не може да продължи до безкрайност.

Германия и България

Стокообменът между България и Германия нарасна до рекордните 8,5 млрд. евро през 2019 г., като износът ни нарасна със 7% на годишна основа. Но когато това се случваше, най-силното стопанство в Европа още не беше в стагнация и все още нямаше коронавирус, който допълнително да помрачи картинката. А в икономиката феномените не се случват веднага един след друг, има някакъв времеви лаг.

Тоест забавянето на Германия няма да се отрази веднага на износа ни, но със сигурност ще се отрази на българските компании. Допускам, че това ще започне да се усеща именно при аутомотив производството, което формира 11% от БВП по данни на Аутомотив клъстер България и за което работят 65 хил. души. А причината, че отрасълът растеше добре през изминалата година, е отново времевият лаг, но едва ли може да се разчита на него да ни защити завинаги.

Заключение

На фона на всички проблеми, пред които е изправена икономиката на Германия, управляващите в страната предвиждат ръст на БВП до 1,1% през 2020 г. По-вероятно е това да се окаже само пожелателно мислене, освен ако Европейската централна банка под ръководството вече на Кристин Лагард не увеличи още повече инжектирането на ликвидност. Това обаче ще е краткосрочна мярка, която ще даде дългосрочни негативи - тя ще изкриви и без това изключително слабите пазари и производствен сектор и само ще отложи разразяването на рецесията. А когато тя в един момент все пак удари в бъдеще, ще е още по-тежка, отколкото иначе би била.