По навик чилийката Сара Плаза се усмихва. Когато разказва тази история обаче тя не може да сдържи сълзите си. Те просто потичат като спомен за времена, които може би никога повече няма да се върнат. Красиви времена, пълни с живот.
"Имаше красиви лагуни там долу, имаше стотици фламинги. Когато разпереха крилата си, можеше да видите техните прекрасни розови и черни пера. Сега вече всичко е сухо, а красивите птици отдавна ги няма", разказва тя пред авторката Грейс Ливингстън от BBC.
Източник: iStock
Пейне е малко прашно село, намиращо се в северните части на Чили. Селото стърчи на хълм край Salar de Atacama (Салар де Атакама) - най-голямата солна пустинна равнина в Чили (и третата такава в света), простираща се на повече от 3 000 квадратни метра. Това е най-сухата пустиня на цялата планета.
Там живее и Сара, която разказва как жителите са пасели животните си на ръба на Атакама, под гигантските върхове на Андите и до необятната пустиня. По думите ѝ преди мястото е било изключително зелено - като оазис. Сега е просто твърда и напукана земя, а местните жители вече не могат да гледат и лами заради пустошта.
Според Сара причината е една и много лесна за разбиране - добивът на литий в Атакама. Добивът на мекия метал използва цялата прясна вода във водоносните хоризонти в региона. Водата се задържала в пореста и камениста почва по земята, но сега вече я нямало.
Литият е мек, сребристо-бял метал. Той се използва за направата на батерии за смартфони, лаптопи, електрически автомобили. През последните години, когато глобалната продукция се увеличава повече от три пъти, логично нараства и нуждата от ценния метал.
По данни на американската геоложка служба днес годишно се добиват 85 000 тона от материала. А Чили е вторият най-голям производител в света на литий след Австралия. Миналогодишната продукция в южноамериканската страна е била 16 000 тона, всички от Атакама.
Към момента в Атакама има само две компании, които добиват литий - американската фирма Albemarle и чилийската SQM.
Оказва се, че под голямата равнина има огромен естествен подземен резервоар със солена вода, който съдържа голямо количество литиеви соли. За да извлекат метала, миньорите изпомпват течността на повърхността и я оставят да се изпари под слънцето, като по този начин в резервоарите остава литиев карбонат. След това тези количества сол се преработват до получаването на метала.
И въпреки че местните продължават да се опасяват от щетата върху екосистемата от добиването на солената вода, включително твърденията, че солените лагуни на фламингите изсъхват, нещо друго тревожи Сара повече. Според местните минните фирми имат достъп и прекомерно използват и малкото запаси от прясна вода.
Източник: iStock
Индустрията се нуждае от прясна вода за почистването на машините и тръбите, както и за производството на помощния продукт от солената вода - поташ (калиев карбонат) - който се използва като тор, но има и доста други приложения.
Гледайки жълтеникавите туфи, където преди това е имало трева за пасищата, Сара посочва малка помпена станция, която извлича подземна сладка вода и я води към литиевите мини.
На около 40 километра на север Хорхе Крус отглежда царевица и люцерна на малък парцел земя в село Камар - друга малка местна общност в близост до солената равнина.
И неговата история е подобна. Той е категоричен, че ако индустрията в района продължи да използва прясната вода със сегашните темпове, цялото село скоро ще загине.
"Птиците си отидоха, не можем повече да отглеждаме никакви животни. Става все по-трудно и по-трудно да гледаме земеделски култури. Ако това продължава, скоро трябва да емигрираме", споделя той.
На друго мнение обаче е Диего Еднандес - президент на чилийското национално минно дружество Sonami. Според него количеството вода, което се използва от бранша в района е минимално и незначително. Все пак се съгласява, че нивата на най-важния ресурс трябва да бъдат следени, най-добре от властите на страната.
"Правителството няма хидро модел на целия водоносен хоризонт. А решенията трябва да могат да се вземат информирано, на база технически данни. Тук обаче имаме повече закони, отколкото пари, за да се случи това", казва той.
Всъщност и двете добивни компании - Albemarle и SQM - извършват собствен мониторинг на подземните води.
"Имаме най-модерните инструменти в бранша за наблюдение на здравето на Salar de Atacama", категоричен е Ерик Норис, президент на американската компания.
Той обяснява, че всички измервания на Albemarle са на разположение на властите и на местните общности. Междувременно инженерите на фирмата работели върху нови технологии за производство на по-големи количества литий, използвайки по-малко вода, защото осъзнавали необходимостта от устойчиво управление на региона.
"Ние сме инвестирали много в защитата на тази екосистема", казва още той.
И двете компании имат квоти за количеството вода, което могат да извличат всяка година. И двете фирми обаче си играят на куче и котка - обвиняват се взаимно, че другата нарушавала квотата си.
Albemarle имат разрешение да изпомпват 442 литра в секунда солен разтвор и 23,5 литра в секунда прясна вода.
Алехандро Бючър, който е вицепрезидент по околната среда на SQM, също твърди, че компания му се е ангажира да осъществява своите операции по устойчив начин. Той обаче казва и нещо по-любопитно - екосистемите на Атакама били изключително динамични, което ги правило много различни от година за година. Поради това наблюдателите не трябвало да тълкуват промените, които виждат сега, като постоянни промени в местната среда.
"Нашият дългосрочен мониторинг на околната среда, който се оценява редовно от органите, показва, че екосистемите са непокътнати, включително райони на растителност, лагуни и популации на фламинги", казва той.
Източник: iStock
Някои държавни органи в страната обаче изразяват крайно безпокойство от случващото се, включително помагащата на предприемачеството Държавна агенция за развитие Corfo.
Миналата година агенцията установи, че повечето прясна вода и солени разтвори, които се изкарват от минните компании напускат системата чрез изпомпване, след което се изпаряват. Не всички от тези изпарения обаче се връщат в земята под формата на дъжд или снеговалеж.
Местните групи биха искали по-общ подход за управлението на водата на Атакама. Те настояват правителството да осигури на близките общности достатъчно прясна вода за отглеждането на добитък, реколта и собствена консумация.
"Понастоящем нивото на добив на вода причинява реална вреда на екосистемата и близките общности", категоричен е Гонсало Пиментел от фондацията "Пустинята Атакама" - организация с нестопанска цел, която седи зад жителите на местните села.
Добивът на литий обаче изглежда непробиваем. Няколко международни компании разговарят с правителството на Чили за получаването на лиценз за присъединяване към Albemarle и SQM при извличането на повече от ценния елемент.
Проправителственият конгресмен Гилермо Рамирес е на мнение, че страната, бидейки миньорска, отдавна е трябвало да балансира нуждите на гражданите от вода с нуждите на индустрията. И все пак действията няма.
Според него правителството на страната винаги ще действа, за да гарантира, че общините ще имат достъп до питейна вода. По думите му ключът към доброто регулиране минава през добрия контрол на минната индустрия. Въпреки това той е на мнение и че потенциалът на метала е прекалено ценен, за да се игнорира, както за страната, така и за световната индустрия.
Помните ли обаче как започна настоящата публикация? С разказа на Сара Плаза - фермерката. Тази с ламите и сълзите.
Тя: "Ще си останем тук. Без вода. Без животни. Без земеделие. С едно голямо нищо."