Аржентинците, които отдавна са сред най-големите любители на месото в света, вече не могат да си позволят говеждо месо.
Консумацията на говеждо месо в страната е спаднала до най-ниското си ниво от един век насам. Причината за това е разразилата се силна местна инфлация, както и огромното търсене на говеждо месо в други части на света.
Равносметката е лоша новина за Аржентина, която по принцип се съревновава със съседката си Уругвай за титлата "най-големия месояд в света на глава от населението", пишат авторите на Bloomberg.
Липсата на говеждо месо и неговата по-малка достъпност се определят като бедствие според някои аржентинци. Новият президент на страната Алберто Фернандес вече работи по преструктурирането на дълговете и като цяло икономиката на страната, е на мнение, че държавата се нуждае от възраждане. Той иска да наложи ограничения върху цените на говеждото в супермаркетите, за да направи така желаното месо по-достъпно до хората.
Хранителният продукт стана противоречива част от насочената към потребителите икономическа стратегия на Фернандес. Анализаторите са на мнение, че това се дължи на предишните подобни политики, които се оказаха неуспешни.
Подобна мярка няма да се прилага за първи път. През 2006 година вече покойният президент Нестор Киршнер временно спря целия износ на говеждо месо от Аржентина, за да поддържа местните цени под контрол. Неговата вдовица Кристина Елизабет Фернандес де Киршнер също поддържаше политика за говеждото месо по време на двата си мандата като държавен глава.
През 12-те години, в които Киршнер управляваха страната, домашното потребление на говеждо месо се подхранваше с периодични забрани за износ и ограничаване на цените. Впоследствие обаче се оказа, че тези мерки са контрапродуктивни, тъй като много фермери просто решиха да напуснат бизнеса. Стадата от добитък намаляха, което доведе по-малки запаси.
Маурисио Макри, който беше президент между Кристина Киршнер и Фернандес, наложи дерегулации по отношение на говеждото, като по този начин стимулира износа, което доведе до увеличаване на стадата и стабилизиране на индустрията.
Сегашните планове на Фернандес включват провеждането на конструктивен диалог с фермерите относно възможността за въвеждане на повече регулации за говеждо месо към системата за контрол на цените в супермаркетите. В момента цените са ограничени за четири вида говеждо, което позволява на месарите да компенсират дефицити, като таксуват повече за други видове. Това от своя страна позволява на фермерите да получават пълни пазарни цени.
Сега индустрията очаква от Фернандес да се въздържи от толкова драматична намеса, колкото предшествениците му. Според представители на сектора въздействието на мерките, прилагани преди повече от десетилетие, все още се усеща.
"Дванадесет години по-късно ние възстановихме само половината от добитъка, който загубихме. Стадата са лесни за унищожаване, но трудни за възстановяване."
Миналата година аржентинците изразходваха средно 51 килограма червено месо, което е най-ниското ниво от 1920 година насам, показват данни на Камарата на месни производители в държавата (CICCRA).
Икономиката на Аржентина е готова да се свие за трета поредна година, като междувременно инфлацията надвишава 50% и растежът на заплатите изостава от ръста на цените. Всичко това превръща говеждото месо повече в лукс, отколкото в необходимост. През последните няколко години аржентинците се насочват към пилешко или свинско месо.
"Експортният ренесанс" се прибавя към ценовия натиск на вътрешния пазар, който регистрира ръст през миналата година. Това идва в момент, в който страната е изнесла 831 000 тона говеждо месо, което е много повече от 199 000 тона през 2015 година.
Оскар Марадей, който притежава месарски магазин, не вижда възможности за възстановяване. Продажбите му са паднали с 40% през миналата година, която той с лекота определя като една от най-лошите в неговата 36-годишна практика в Буенос Айрес. Преди само година той е закупувал говеждото месо от търговци на едро на 143 песо за килограм. Сега той плаща 203 песо, тъй като данъците, комуналните услуги и другите разходи са по-високи.
"Не е проблем да ядем по-малко говеждо месо. Проблемът е в загубата на покупателната способност", добави Марадей.
