Естонските власти обявиха началото на икономическа криза в страната. Министерството на финансите на страната оцени степента на загубите в обем, съпоставим с тези по време на глобалната криза през 2008 г.
Естония влезе в зона на нова икономическа криза, заяви министърът на финансите на Естония Мартин Хелме. Единственият въпрос е как да оцелеем на кризата и да сведем до минимум загубите, каза министърът.
Страната не би могла да оцелее от коронавирусната епидемия и срива в цените на петрола: износът на страната падна, финансирането е намалено.
"Числата показват, че не е имало такъв рязък спад от 2008 г. насам. Това ще има последици в реалния живот. Балансовите отчети на предприятията рязко ще намалеят, а банките ще започнат да отказват заеми или да изискват допълнително обезпечение", каза естонският финансов министър Мартин Хелме пред държавния тв канал ETV във вторник вечерта.
Според него финансовият пазар на страната е изправен пред заплахата от срив - пазарът на облигации ще пострада първи: "предприятията, които се финансират чрез емитиране на облигации, вече няма да могат да правят това".
"И световната, и европейската икономика имат по-голяма дългова тежест, отколкото преди десет години. Безработицата е по-голяма, а конкурентоспособността е по-лоша, отколкото преди кризата от 2008 г. Говореше се , че ще има плавен спад. Сега вместо това балонът се спука оглушително", каза още министърът на финансите на Естония ,
Правителството няма намерение да отговори на кризата чрез намаляване на бюджетните разходи. "Ако започнем да намаляваме правителствените разходи, ще увеличим рецесията. Определено не можем да направим това", заяви министърът.
Според Хелме, спадът на цените на петрола ще бъде временен и цените ще се върнат на нивото от 60-65 долара за барел за максимум шест месеца. Междувременно, в условията на рязко поевтиняване на петрола, правителството възнамерява да подкрепи шистовия сектор на икономиката. Важно е да се помогне на и други предприятия, както и да се предотврати нарастването на безработицата и замразяването на заемите от банките, допълни Хелме.
Отрицателни фактори за естонската икономика
Според анализатори на Swedbank от трите балтийски страни естонската икономика е най-уязвима в контекста на разпространението на коронавирус, тъй като е по-зависима от вноса. В същото време 7,3% от стоките, внесени в Естония, са от Китай, което също е повече от съседните Латвия и Литва, пише interfax.ru.
Туристическият сектор също е важен за икономиката на Естония. Въпреки че гостите от Китай съставляват около 1% от всички чуждестранни туристи, посещаващи балтийските страни, с разпространението на коронавирус все повече и повече хора и от други сържави ще си останат у дома, отлагайки пътуванията си, казва Swedbank.
Друг отрицателен фактор за естонската икономика според Swedbank е вътрешното търсене, което ще започне да отслабва на фона на намаляващата външна търговия и туризма, което ще се отрази отрицателно както върху растежа на заплатите, така и на заетостта. Страхувайки се от коронавируса, домакинствата ще започнат да спестяват все повече и повече разходи, да отлагат големи придобивания за по-късно, предпочитайки да купуват само стоки от първа необходимост.
Ситуацията с COVID-19 според Swedbank също се отразява на цените на стоките и услугите. Тъй като търсенето вероятно ще падне повече от предлагането, общото ниво на цените, особено за услугите, вероятно ще намалее.
Ръстът на БВП на Естония през 2019 г. беше 4% срещу 3,9% през 2018 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква забавяне на икономическия растеж в страната през 2020 г. до 2,2%.