Отделянето на метан и въглероден диоксид от размразяването на вечната замръзналост ще ускори глобалното затопляне и ще добави до 70 трлн. долара към сметката, която човечеството ще плати заради климатичните промени. Това показва най-меродавното проучване досега за икономическите последици от топенето на ледовете в Арктика.
Ако страните не успеят да засилят ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата, този механизъм за обратна връзка, съчетан със загуба на отразяващ топлината бял лед, ще доведе до близо 5 процента увеличение на глобалното затопляне и свързаните с него разходи, се предупреждава в доклада, публикуван в сп. Nature Communications и цитиран от британския в. "Гардиън".
Авторите твърдят, че проучването им е първото, което изчислява икономическото въздействие на топенето на вечната замръзналост и намаленото албедо, което е мярка за това колко светлина, която стига до повърхността, се отразява, без да се абсорбира, въз основа на най-съвременните компютърни модели за това, което е вероятно да се случи в Арктика при покачване на температурите. То показва как дестабилизираните природни системи ще влошат проблема, причинен от произведените от човека парникови емисии, което ще затрудни и оскъпи разрешаването му.
Учените са оценили запасите от CO2 и метан, уловени във вечната замръзналост, като са използвали проби, взети на дълбочина от три метра в множество точки в Арктика. Те са преминали през оценката най-модерния в света софтуер за климатична симулация в САЩ и Великобритания, за да прогнозират колко газ ще се отдели при различни равнища на затопляне. Дори и със суперкомпютри, обработката на данните е отнела седмици, защото огромната география и сложните климатични взаимодействия в Арктика създават множество променливи. Изследователите след това са приложили предишни модели за икономическо въздействие, за да оценят вероятните разходи.
Размразяването на вечната замръзналост е главната тревога. Газове с парников ефект, които са били замръзнали под почвата в продължение на столетия, вече започнаха да се освобождават при сегашното равнище от 1 градус по Целзий затопляне на планетата. Засега въздействието все още е малко. Десет гигатона CO2 са се отделили от леда, но този източник на парникови емисии ще нараства бързо, след като средната глобална температура се повиши с повече от 1,5 градуса.
При сегашната траектория от най-малко 3 градуса затопляне до края на века, се очаква разтопяването на вечната замръзналост да изхвърли 280 гигатона въглероден диоксид и 3 гигатона метан, чийто ефект върху климата е с 10 до 20 пъти по-голям от този на CO2.
Това би увеличило световните разходи за разрушение, приспособяване и намаляване на емисиите до 70 трлн. долара в периода от сега до 2300 г. Това е 10 пъти по-високо от очакваните ползи от разтопяването на ледената покривка в Арктика, като по-лесно движение на корабите и достъп до полезни изкопаеми, се предупреждава в доклада.
Това също така би увеличило глобалното неравенство, тъй като по-голямата част от икономическата тежест - еквивалентна на почти целия настоящ годишен БВП на целия свят - е вероятно да се поеме от страните в по-топлите по-бедни региони като Индия и Африка, които са най-уязвими на повишаване на температурите.
"Обезсърчаващо е, че имаме това пред нас", коментира Дмитрий Юмашев от Университета в Ланкастър, допълвайки: "Дори при 1,5 до 2 градуса увеличение на световните температури има въздействия и разходи. Но те са по-ниски, така че можем да ограничим това. Ние разполагаме с технологиите и методите, но не се движим достатъчно бързо."