През 1950 година за втори пореден път три мача, играни в продължение на 330 минути, определят носителя на Купата на съветската войска - Освободителка. Времевата дистанция от повторението на титаничния сблъсък ПСК Левски - ЦДНВ (Динамо - Отбор на народната войска) е година и половина, но за това време целият живот и и футболът в частност са претърпели огромна промяна.
След спирането на първенството през септември 1949 година всички клубове са реорганизирани по съветски модел, базиран на производствено-ведомствен принцип. Новите имена са: Динамо, Спартак, Торпедо, Строител, Червено знаме и Академик. Футболистите са длъжни да играят за "доброволното спортно обединение", което е към тяхното работно място. Във всеки голям град имената са едни и същи, като съответното ДСО се явява подчинено на софийското, което се явява представителен тим на структурата.
Източник: Фейсбук
Така на практика всички най-добри спортисти се съсредоточават в София. В републиканските първенства по баскетбол и волейбол вече няма място за провинциални отбори. За да има някаква приемственост, квотите за Републиканската група и "Б" група се запазват спрямо представителството в прекратения шампионат. Така София има право на пет места сред най-добрите. В турнира, игран в студените месеци на ноември и декември 1949 година, се случва немислимото. Бъдещият хегемон в спорта у нас ЦДНВ остава на шесто място, само на точка от участие в Републиканската дивизия.
Тогава военните вземат Соломоново решение. Под предлог за обединение на всички военни отбори, те създават нов – Отбор на народната войска. Той заема мястото на спечелилия една от двете пловдивски квоти Ботев при ДНВ. Бъдещите "канарчета" са изпратени в окръжната група, но след един сезон изгнание са реабилитирани и заемат мястото си в елита. Другите два военни отбора – варненският Ботев при ДНВ и софийският ВВС също са пратени в третото ниво.
Независимо, че сезоните са обърнати, на практика шампионата е изигран от март до август 1950 година. Все пак титлата се решава чак през октомври, защото последните кръгове и отложените срещи се проточват дълго.
Турнирът за Купата на Съветската армия - Освободителка се приема с по-голяма важност, защото в него играят всички физкултурни колективи в страната. Първоначално се изиграват безброй мачове, които излъчват представителите на 14-е окръга, на които тогава е разделена България.
В края на юли към окръжните първенци се присъединяват 20-те отбора от двете Б групи - Южна и Северна. В три елиминационни кръга те излъчват 6 тима, които на осминафиналите се присъединяват към десетте тима от републиканската група.
4 отбора от Б група - Спартак (София), Торпедо (Димитрово), Строител (Бургас) и Торпедо (Русе), Спартак (Плевен) от окръжното първенство и селският колектив от Своге добиха право да се срещнат с елита.
Жребият противопоставя фаворита за трофея Динамо, както е прекръстен Левски на селския тим от Своге. Въпреки огромната разлика в класите "пощенци" печелят само с 3:1 и се класират за четвъртфинала.
Срещите от тази фаза се играят в началото на септември при много хубаво време. В Пловдив местният Торпедо (това на практика е Локомотив) за малко не поднася сензация срещу Отбора на войската. Едва в 107-а минута Стефан Стефанов бележи единствения гол и праща "армейците" напред.
В София се играе освен мача на Динамо, още само Академик (София) - Торпедо (Димитрово). Гостите печелят с 1:2, но подадена контестация от страна на "студентите" ще обърка много надпреварата по-нататък.
Преиграване има само в Плевен. Торпедо и столичният Спартак завършват 2:2, но на другия ден представителният тим на Милицията печели с 3:0. Спартак, като ЦДНВ пропуска класирането за републиканската дивизия и се налага да играе един сезон в "Б" група.
Източник: Фейсбук
Предимството на столичните тимове е смазващо и до четвъртфиналите пробиват Спартак (Плевен), който, макар че е по-силният отбор от града играе в окръжната група и Торпедо (Димитрово).
Динамо побеждава безапелационно Спартак с 3:0 на стадион Юнак. Също на Юнак, Червено знаме преодолява димитровското Торпедо с 2:0. Но за разлика от предишната година се играят и мачове на стадиона на Народната войска в Парка на свободата. Там домакините побеждават Торпедо (Локомотив) с 2:0.
Единствената изненада е в Плевен, Спартак разгромява кандидата за титлата в този момент Строител (това е Славия) с 4:0.
След тези развръзки са насрочени полуфиналите. На 18 октомври в Плевен трябва да играят Спартак и Червено знаме, а на 19 октомври в София са щели да се срещнат Динамо и Отборът на народната войска. Така драматичният финал от предишната година е нямало шанс да бъде повторен.
Най-неочаквано контестацията на Академик от осминафинала с Торпедо (Димитрово) е уважена и е присъдена служебна победа за "студентите". Така победата на Червено знаме над Торпедо (Димитрово) е анулирана и работниците от търговията трябва за втори път да играят четвъртфинал. Този път срещу Академик.
Преиграването е забавено и се изиграва след датата определна за финал – 26 октомври. Академик, който е събрал много силен състав, печели убедително с 3:0 и от отпаднал осминафиналист става полуфиналист. В състава от Динамо е преминал легендарният Васил Спасов-Валяка, който е студент и трябва да играе за този колектив.
Последва смяна на полуфиналните двойки. Така за Плевен, вместо Академик пътува фаворита Динамо. Шампионите побеждават с гол на Йордан Томов в 18-ата минута в много труден мач, в който домакините от Спартак упражняват сериозен натиск до края му.
В София Войската успява да се справи с класиралия се на трето място в Републиканската дивизия Академик след два мача. В сряда на 22 ноември след 120 игра мачът завършва 0:0. На другия ден военният тим прави много промени в състава, разчитайки на много дългата си резервна скаймейка. "Студентите" са си същите и нямат сили да се противопоставят на младите "армейци" Резултатът е 4:1 за Войската и мечтаното повторение на предишния финал става факт.
Източник: Фейсбук
Този път епичните срещи не се играят на сгурията на стадион Юнак, а в калта на стадиона на Войската, който иначе е затревен. Символиката в промяната присъства, както във времето, което е лошо и студено, така и в играта, която отхвърля възможността да се играе бърз и комбинативен футбол.
В неделя на 26 декември съдията Тодор Стоянов извежда двете единадесторки пред повече от 30 хиляди зрители. Играта е некачествена и нервна. В 15-ата минута е първата полемична ситуация:
Народен спорт: "Съдията Т. Стоянов не вижда засадата, в която е изпаднал Русев (ОНВ). Необезпокояван от никого, последният се откъсва и Андреев с рисковано излизане в краката му преодолява опасноността".
В края на първото полувреме и в началото на второто "военните нападат устремно". Те правят няколко пропуска. Голът обаче пада в тяхната врата.
Народен спорт: "Шестдесет и първата минута е една от решителните за изхода на мач. Бързият Цветков успява да се освободи от Насев, вдига добре и Хранов с отличен удар с глава открива резултата - 1-0 за Динамо".
"Сега проличава добрата морално-волева подготовка на военните. Те не губят вяра в крайната победа и започват целеустремено да нападат. Отборът на Динамо прави тактическа грешка. връщайки се в отбрана".
Играта става много отворена и дори шампионите имат шанс за втори гол след силен далечен удар на Хранов. Малко след това се стига до изравняване.
Народен спорт: "Панайотов II, който е минал на дясното крило, комбинира прекрасно с Божков. Настава опасно разбъркване и Панайотов II от два метра бие в опразнената врата - 1:1. Андреев има голяма вина за гола".
В продълженията благодарение на по-добрата издръжливост Народна войска има превъзходстово, но до нов гол не се стига.
На другия ден 27 ноември, понеделник се играе вторият финал. В него не са били предвидени продължения.
Народен спорт: " Вторият финал е много трудно да се преценява в тактическо и техническо отношение, поради невъзможния за игра терен, който затруднява еднакво и двата отбора. През по-голямата част от мача, не състезателите командуваха, а топката командуваше тях, тъй като локвите и калта поднасяха изненада".
Още във втората минута Божков получава отлична топка от Минев и със силен нисък удар откри резултата - 1:0 за Народна войска. За апострофиране на футболния съдия голамйсторът от първия мач за Динамо Хранов е отстранен от игра. По-късно заради грубост е отстранен и Цанов (ОНВ). Двамата щяха да пропуснат решителния трети финал.
Народен спорт: "Динамо започна второто полувреме със силна амбиция да изравни и сви обръч около вратата на военните. Непрекъснатият половинчасов натиск се увенча с успех - след едно голямо разбъркване пред вратата на Геренски, топката попадна у Такев, който с много лек удар изравни - 1:1".
Така следващата неделя 3 декември трябва да се играе трети мач. Динамовци понасят тежък удар, като титулярният вратар Спас Андреев се контузва в 15-ата минута. На негово място влиза неопитният Димитър Еленков, който се справя отлично и не допуска гол.
Отново се стига до продължение. Драмата в него настъпва в 97-ата минута. След корнер за Динамо, изпълнен от Йордан Томов, вратарят на Войската Стефан Геренски-Рибата. Стражът е напълно уверен, че ще се справи с центрирането и вика силно – "Аз". Борислав Футеков оставя удобната за избиване топка. Геренски в първия момент хваща кълбото, но след това комично го изпуска във вратата. 1:0 за Динамо и шампионите за втора поредна година правят дубъл.
Бившият Левски за девет години от 1942 до 1950 година печели пет пъти, както шампионата, така и Купата на страната (4 пъти Купата на съветската армия и веднъж Царската купа).