Зимното попълнение в редиците на ЦСКА - Жеферсон Телес, даде пространно интервю за "Тема Спорт", в което разкри моменти от кариерата си. Вижте какво заяви левият защитник на "червените".
Жеферсон, разкажи за първите си стъпки във футбола и за своето детство?
- Като всяко дете в Бразилия и аз започнах да ритам на улицата в квартала. Моето семейство не разполагаше със средствата, за да ме запише да тренирам в някой клуб. Баща ми обаче имаше приятел, който притежаваше футболна школа и той се съгласи да ме приеме, без да плащаме нищо. Бях доста малък, но привлякох вниманието на Витория Баия, които ме взеха на проби. Харесаха ме още от първата тренировка и ми предложиха да премина в тяхната академия, която беше в друг град. Семейството ми се съгласи и така на 8 преминах във Витория. Изкарах там 7 години и на 15 се преместих в Интернасионал. А през 2014-а се включих в тренировките на представителния отбор. Миналия сезон бях под наем във Витория, където започнах, и след това дойдох тук в ЦСКА.
Винаги ли си играл като ляв бек?
- Не, започнах като офанзивен халф. С Витория като дете бяхме на един турнир, когато левият бек се контузи, поради което ме поставиха в тази зона. И оттогава не съм се местил.
А как проби в първия състав на Интернасионал? Конкуренцията със сигурност е била сериозна, но защо избират точно теб?
- Всичко започна от едно мое участие за Купата на Бразилия при юношите с Интернасионал. Станахме шампиони, като победихме бившия ми отбор Витория. В същото време левият бек на Интернасионал беше наказан за последния мач през 2014-а и ме взеха в групата. Не играх в тази среща, но през 2015-а продължих да се готвя с представителния отбор. Първите ми мачове бях в щатското първенство Гаучо. Направих един много силен двубой и привлякох вниманието на феновете, които ме харесаха. Дойде време за участието ни в елита и вече нямах гарантирано място в състава. Но обстоятелствата се стекоха добре за мен. Титулярят Фабрисио имаше проблеми с привържениците и аз получих шанс в първенството. Оттам захапах и направих добри мачове.
Тези добри мачове водят и до повиквателната ти за националния отбор на Бразилия. Как я прие?
- В началото не можех да повярвам. Дори не знаех, че Марсело се е контузил. Изведнъж ми се обаждат и се оказва, че е повиквателна за националния отбор на Бразилия... Тъкмо бях играл с Интернасионал срещу Санта Фе за Копа Либертадорес (2:0 на 28 май 2015 г.). Оказа се, че селекционерът на Бразилия Дунга ме е гледал в този мач, а аз играх много силно и така получих повиквателната.
Разкажи за атмосферата в националния отбор? С кого беше най-близък?
- Беше ми сравнително лесно, защото се познавах добре с двама от играчите - халфа Фред, с когото бяхме съотборници в Интернасионал (сега играе в Шахтьор Донецк), както и със защитника Маркиньос, който сега е в ПСЖ. С него бяхме заедно в юношеския национален отбор на Бразилия до 17 години. Но най-близък бях с Роберто Фирмино. С него и досега държим връзка. Говорим си как са семействата, изобщо какво се случва с живота ни. Повиквателната за Бразилия беше голям момент в моя живот и много важна стъпка. Всеки футболист се бори и мечтае за това. Трудих се много, за да го постигна, не е дошло даром. Сега ще се опитам да направя силни сезони в ЦСКА, да печелим титли и трофеи и ако е рекъл Господ - отново да получа повиквателна за националния отбор.
Кой съотборник от годините в Бразилия ти направи най-голямо впечатление?
- Най-хубавите ми моменти бяха през 2015-а, когато участвахме в Копа Либертадорес, а в отбора имаше страхотни футболисти. Мога да отлича много играчи, а не само един - вратаря Алисон, който сега е титуляр в националния ни отбор (играе за Рома), бившия бранител на Рома и Леверкузен Жуан, Андрес д"Алесандро, Шарлис Арангис, Лисандро Лопес... Това бяха впечатляващи футболисти и страхотни личности, от които съм научил много. Имах възможността и удоволствието да деля една съблекалня и терен с тях.
А в България кой те впечатлява най-много?
- Трима са - Каранга, Бодуров и Тиаго ме впечатлиха най-много. Единият вкарва много голове, Бодуров е доста добър защитник, а и Тиаго е отличен футболист. Като цяло ЦСКА е силен отбор. Да, има един-двама играчи, които блестят, но цялата група футболисти придава стабилност на състава.
Защо не успяваш да затвърдиш очакванията след повиквателната за националния отбор? Разминаваш се и с трансфер в Сампдория...
- Със Сампдория не знам какво точно се случи. Доколкото разбрах, Интернасионал е искал повече пари, отколкото италианците са били склонни да платят. Преговорите са пропаднали, но не съм запознат в детайли. Но големият проблем дойде малко след това - контузих тежко рамото си. Това ме извади извън терените за близо 6 месеца. Това беше най-трудният момент за мен и спъна развитието ми. А когато се върнах в Интернасионал, вече имаше друг основен футболист на мое място и не успях да захапя отново.
Имаш добра визитка, но въпреки това решаваш да преминеш в ЦСКА. Защо избра България и точно този клуб?
- Заради традициите и амбициите на отбора. Разбрах, че оттук мога да получа шанс за изява в евротурнирите, а и знаех, че ще играя редовно. ЦСКА ме привлече най-вече с това, че винаги преследва трофеи.
С кого от клуба разговаря, преди да подпишеш?
- С Дани Моралес и Стойчо Стоилов.
Договорът ти до лятото на 2020 година ли е?
- Да.
Как върви адаптацията ти в България?
- Протича добре. Студът е неприятен. Донякъде съм свикнал от Порто Алегре, където температурите също падат доста, но не е чак толкова студено, както в България. Най-трудното е, че съм далеч от семейството си, но трябва да го преодолея. Аз съм щастлив в България въпреки всичко.
С кого живееш в България?
- Наскоро моята приятелка дойде заедно с детето ни.
Сравни българското и бразилското първенство?
- В България се тича много повече. В Бразилия е по-спокойно. Тук се хвърлят повече сили. Опитвам се да се подобря и да привикна към местното първенство.
Запознат ли си с играта на предшественика си Антон Недялков? Наясно ли си, че има големи очаквания към теб да го заместиш? Смяташ ли, че си способен да отговориш на тях?
- Не съм запознат с играта на Недялков, но разбирам напълно очакванията. Постепенно подобрявам представянето си и се надявам да ги оправдая.
Какви са впечатленията ти от съдийството в България?
- Забелязвам, че в полза на нашия отбор се свирят по-рядко фаулове, отколкото на другите. В същото време, само като докоснем съперник, той се развиква и веднага ни свирят фаул. Но нашият отбор е концентриран да реши всичко на терена и нещата се случват. Съдиите няма как да ни спрат към титлата. Нищо не може да ни спре да станем шампиони. Искаме го с цялото си сърце.
Да, но ви предстои доста тежка програма - още четири вечни дербита и два сблъсъка с Лудогорец. Готови ли сте за тези двубои?
- Това са мачове, които всеки играч обича. Трябва да направиш нещо голямо, за да те запомнят завинаги. Големите дела се постигат в големите двубои.
Доколко си запознат с конкурентите ви Лудогорец и Левски? И познаваш ли се с някого от играчите в другите отбори?
- Познавам само Ривалдиньо от Левски. Честно казано, когато съм у дома, гледам повече бразилски мачове, а не български. Знам, че в Лудогорец има доста мои сънародници, но не ги познавам.
За финал - каква е личната ти цел в ЦСКА?
- Да печелим титли, това е най-важното. Трябва да оставим добро наследство за играчите, които ще дойдат след нас.
