Всеки по-значителен период от време в спорта се характеризира със своите големи личности. Които оставят трайна следа, независимо дали на пистата, в залата, на тепиха, на футболния терен. В съвременния свят обаче необходимостта от задължителни, непосредствени, незабавни успехи убиват голяма част от талантите, които имат необходимостта от по-продължителен период от време за личностно и професионално развитие. За да станат завършени единици в спорта, в който се подвизават. И съответно да започнат да трупат успехи.
Подобна е ситуацията и с треньорите.
Ако не са склонни да се усъвършенстват, да се съобразяват с тенденциите в своя спорт и начина, по който той се променя, заради завишените изисквания и нуждата от бързи резултати, те спират да бъдат значими. Стават неизползваеми и неприложими.
Източник: LAP.bg
Люпко Петрович е брилянтен треньор.
Доказал го е не един и два пъти. И да изброяваме всепризнатите му и всеизвестни успехи ще бъде неуважително към самия него. Всеки по-запознат с футболната материя на Балканите е наясно с висините, до които е достигал сръбският спец. Основно заради своя типичен, отличителен стил на игра, който се опитва да налага на отборите, които ръководи. Отличителен. Ясен за тима му, но и все по-ясен през годините за неговите опоненти.
Източник: Twitter
Непрофесионалисти могат да бъдат чути да разсъждават върху обичайната му стратегия и любимата му схема на игра. И той продължава все така настоятелно да се придържа към стила си.
Ако разполагаш с брилянтни единици, които подобно на Ариен Робен цяла кариера правят едно и също и въпреки това никой не може да им противодейства, тактиката ти може би ще сработи. Ако обаче се опитваш да налагаш млади таланти и да ги комбинираш с по-опитни състезатели, ако не успяваш да постигнеш баланс в тима си, ако си готов да оставиш на пейката някои от важните за отбора си футболисти, които отново - не са Робен, но имат способността да влияят върху представянето на целия състав - не става. Рано или късно къщичката ти ще рухне. Разпознаваемият ти стил ще бъде разгадан, а съответно и спрян и колкото и да си гениален, ще осъзнаеш, че е трудно, дори може би невъзможно да искаш да си постоянна единица в непрекъснато променяща се среда.
Източник: LAP.bg
Петрович се съобразяваше с много неща в клуба си. Беше длъжен да го прави, подобно на голяма част от треньорите в България. Без значение в какъв спорт. Средата безспорно е динамична.
Но "со кротце и со благо"-то на сърбина този път не ги виждахме. Чувахме само за третата част от популярната фраза. Но само "со малко кютек" не става. Загубиш ли колектива, губиш целия отбор. Станеш ли ясен за съперниците, всичко приключва. Нямаш Роналдо, не разполагаш с Меси и Суарес, защитата ти има нужда от подобряване, а в халфовата линия не би имал нищо против да разполагаш с някой нов Маестро. Така, за всеки случай. Нямаш непобедим отбор. Така че е добре поне да се съобразиш със средата.
Не го ли направиш, тръгваш си дни преди Витоша. Или пък броени часове преди Берое...
Източник: LAP.bg
Отново - Люпко Петрович е велик треньор. Делио Роси също е голям специалист. Но за добро или лошо, никой не обича тромавата, нискорезултатна, неатрактивна игра, пък била тя и отчасти успешна. Не само у нас, но и по целия свят.
Хората искат титли, но и блясък. Фанфари. Голове.
Източник: LAP.bg
Левски и ЦСКА може би не са това, което бяха преди десетина години. Но изискванията към тях никога няма да се променят. За да стане това, първо трябва да бъдат накарани феновете да спрат да ги подкрепят и обичат.
А това няма да се случи.
Никога.
Източник: LAP.bg