Четвъртфиналът между ЦСКА и Лудогорец реализира на практика непобедимото клише "Мач с две лица" или дубъла му "Двата тима си поделиха по едно полувреме". Дразнещо е, елементарно е, но го диктуват футболът и видяното на терена. Пълно превъзходство на ЦСКА през първата част и тотална доминация на Лудогорец през втората. Напълно логично на фона на разменените полувремена мачът завърши наравно в редовното време и ни предостави още 30 минути зрелище. А това зрелище вече бе спонтанно, никой не прави стратегии и планове за допълнителните 30 минути. И за да намерим интересно обяснение на метаморфозата, трябва да се отбележи концептуалното значение на една смяна - тази на Енрике.
ЦСКА бе един отбор с Енрике и съвсем друг без него. Стои на дневен ред въпросът защо Стамен Белчев смени бразилеца или поне защо го направи толкова рано в мача. В предишните четири случая Енрике напускаше около 70-ата минута. Не е само детайл, защото с Енрике ЦСКА направи 45 минути като отбор, който спокойно може да излезе от група в Лига Европа. През второто за съжаление това усещане се изпари. През второто се видя кой е излязъл от група в Лига Европа. ЦСКА обаче се върна към добрите си практики и безапелационно спечели продължението на мача. Тогава вече победиха не само с игра, но и с характер.
Източник: Фейсбук
Още едно клише бе потвърдено безалтернативно на "Армията". Мачът бе характеризиран като финал пред финала и наистина това се произведе в действителност на терена. На 14 декември гледахме вълнуващия и качествен финал за Купата на България. Противниците сътвориха най-добрия, най-динамичния, най-напрегнатия спектакъл с марка БГ за календарната 2014 година. Двубой, който спокойно може да бъде продаван и за външен зрител. Това пък е добрата новина за българския футбол. Имаме два отбора, които могат да произвеждат футболен продукт с европейско качество. Това може да служи за утеха на победените.
И още едно трето клише - в съвременния футбол победите се печелят извън терена в главите на треньорите. Видяхме го преди дни в сблъсъка между Гуардиола и Мауриньо, българското повторение бе в състав Стамен Белчев срещу Херо Димитров.
Източник: LAP.bg
Новобранецът срещу старото куче. И двамата си бяха подготвили изпипана до най-малкия детайл стратегия. Като големи шахматисти двамата използваха различни периоди, за да нанесат решаващия си удар. В крайна сметка не успяха да се надиграят в редовното време и завършиха с класическо реми. Повечето комплименти обаче остават за Белчев, чиято стратегия да ограничи максимално щетите се оказа изпълнена на 100 процента. Силата на Лудогорец да търси и намира слабите места и да нанася кинжален удар не се състоя. Напротив, Белчев напипа слабите места на Лудогорец и спечели треньорския дуел гросмайсторски. А в продълженията израсна до ранга на голям български треньор.
И още едно клише - мачовете ги печелят лидерите. Те са тези, които взимат играта върху себе си и дават предимството. Лудогорец има голям лидер в лицето на Марселиньо, но и отсреща показаха, че имат какво да противопоставят. Шампионите имат един неостаряваш Марселиньо, който им дирижира играта. Ако Тиаго достигне 80% от капацитета на Марселиньо, ЦСКА ще се превърне в отбор от съвсем друго измерение. Като нямаш Марселиньо обаче, може да си създадеш Десподов. От първата до последната минута Десподов категорично надигра в дясната зона прехваления Натанаел и закономерно отбеляза гола на победата. С такива големи мачове се прави голямо име, нещо, което Кирчо трябваше да разбере далеч по-рано. Но както е казано, по-добре късно, отколкото никога. Със съдействието на най-важния футболист на червените през есента - Каранга. На първо четене тих мач на Голеадор, но какъв важен принос даде в решителния момент с извеждащия пас към Десподов.
Източник: LAP.bg
Няма обаче как да бъде подмината и най-голямата азбучна истина, а тя е, че тази игра е за публиката. Това пък е силата на клишето за 12-ия играч. Когато зад тебе застанат 15 хиляди души, не останали на топло вкъщи в декемврийския студ, ти поникват криле. А когато зад тебе стои само едно самотно зелено знаме и 15 човека, някак победата не ти приляга достатъчно. Остава ти само във Фейсбук да поздравиш виртуалните си фенове и да отчетеш израстването им! Едно е да си тръгнат разочаровани 15 хиляди, друго е само един микробус в посока Разград.
За да бъде всичко по местата си, нямаше как да бъде изключен съдийският фактор. Най-накрая от Лудогорец изреваха истински от съдия. С отвращение и огорчение! Както се пее в един популярен френски шансон - "Думи, само думи!". С основание или без, може да се спори. Сега вече могат и да си променят мнението за конгреса, за Марк Бата и за безчислените други тумори, които мъчат българския футбол през последните много години. Не само откакто Краля Слънце е в Изпълкома и узаконява с присъствието си безобразията на Боби и ко. Но българските поговорки са безпощадни, никой не е защитен от обратите на съдбата. И да плачеш от съдийство точно в такъв мач е нелепо. Не отива на отбор в Топ 48 на Европа да се оправдава с един неотсъден червен картон. Мачове не се печелят или губят от едно съдийско решение. Причините винаги са по-дълбоки и сериозни. Много е трудно да преживееш прехода от недосегаемост до обикновена човешка уязвимост. Може би и заради това накрая гледахме ръгби, а не футбол.
Източник: LAP.bg
В ЦСКА обаче въобще да не си мислят, че всичко е приключило с двата поредни успеха над зеления кошмар. Седем години тотална доминация не могат да отидат в коша с мръсното пране за един месец. Отговорът тепърва предстои. Историята на големия дуел едва сега започва. И да не забравят, че има и трети клуб, който се заканва да реши първенството. Едно е напълно сигурно, Лудогорец ще играе с Милан през февруари, но в края на сезона през май червени и сини ще имат причини да се мразят в пъти повече.
