Феновете не се нуждаят от големи приказки и гръмки обещания. Феновете се нуждаят от разтърсващи емоции. А най-добрата емоция е любимият им отбор да побеждава с класа и стил. Това оправдава страданието, търпението и преживените морални крушения.
Сигурен съм, че абсолютно всички фенове на ЦСКА са били напълно и безусловно доволни в 38-ата минута на мача с Адмира Вакер, когато на таблото светеха цифрите 3:0. И това е най-важното. Да, победата си е победа във всякакъв вариант, но удоволствието е различно, когато отборът ти лети на терена. Когато всичко се получава, когато красивите моменти и головите положения следват едно след друго. ЦСКА се върна в Европа и това не е просто подходящо заглавие за мач, завършил 3:0. Опитът дава възможност да се правят безценни паралели, в моя случай съм писал подобен текст и за мач преди близо 30 години, приключил при същия резултат. Мачът беше ЦСКА - Спарта (Прага), на терена бе една от най-добрите армейски генерации и картината с видяното преди дни бе сходна. Сегашните фенове, голяма част от които не са присъствали на славни мачове на ЦСКА в Европа, успяха да го усетят на живо на стадиона. И отново баналната тема за важността на трибуните. Няма как това червено море да не се отрази на настроението на играчите долу. Повечето от тях никога през живота си не са играли пред такава публика и няма как да не получат криле и мощ от тази неистова подкрепа от първия до последния момент на мача.
И отново за футболните реалности. В четвъртък вечер ЦСКА, макар и в доста променен като кадри състав, изконсумира правилната си стратегия в последните 2 години. Бляскавата победа не е случайна, тя е следствие на положения труд и последователност. Само така си постилаш за успеха. Отборът на 99 процента постигна целта минимум - трети кръг в Европа, което в днешните реалности е сериозно постижение за български клуб. Изваждам от уравнението Лудогорец и остава само Ботев с две класирания до тази фаза в последните 7-8 години.
Иначе за пореден път се видя, че нещата в тази велика игра са и ирационални. Очаквах подобно нещо да се случи, но с предишния треньор и с Каранга, Манолев, Бодуров, Тиаго, Енрике на терена като основни действащи фигури. Оказа се обаче, че ярката победа над Адмира Вакер е заслуга на Мауридес, Джеси, Бикел, Перейра, Секулич, Жоржиньо и като свързващо звено Десподов, Пинто и Чорбаджийски. И най-вече на треньора Нестор Ел Маестро. Макар и само след няколко официални мача натурализираният англичанин вече може да се назове като успешна сделка за ЦСКА. В рамките на 9 минути се видя каймакът на неговите футболни идеи. Друг е въпросът дали тези 9 минути ще бъдат тенденция, или ще се окажат само фойерверк. Но ако това темпо, тази бързина, тази динамика в атака се утвърдят, ЦСКА ще бъде много по-силен отбор през този сезон. И следващият съперник Копенхаген ще си има сериозни проблеми, защото от видяното срещу Стярнан тромавата им защита ще бере сериозни ядове с Десподов, Джеси и Жоржиньо.
Обратно към Ел Маестро, който трябва да получи задължителните комплименти. Каква огромна разлика и какъв джентълменски тон за разлика от някои други. Обсипа с ласкателства противника, както го прави типичният джентълмен. И не им направи разбор на играта. Малки детайли, които обаче имат огромно значение. Това е дрескодът на футболния аристократизъм, другият вид поведение е парвенющина.
Ще завърша с едно лирическо отклонение. В наши дни сме свидетели на два вида възприятие на най-великата игра. На световното в Русия гледахме типично театрално-карнавална публика. В четвъртък "Армията" бе само едно от местата в Европа с типично футболна публика. Пееща, скандираща, освиркваща, подскачаща. Така бе в Юргорден, Забже, Бялисток, Белград, Тел Авив, дори в далечната азиатска Алма Ата. Фенове, които разбират какво се случва на терена, и по-важното - фенове, които обичат до смърт. Това бе и си остава смисълът на футбола. Другото е само спектакъл!
