Така и не успявам да разбера тази интересна българска черта да плюем всичко което мърда. Да, футболът е игра на нерви, емоции и страст. В такъв важен сблъсък като ЦСКА-Лудогорец те почти винаги взимат връх, но трябва да изтъкнем и добрата "червено-зелена" продукция на "Българска армия". Мачът редуваше опасни моменти и пред двете врати. Всеки неутрален фен би трябвало да е доволен. Ако изобщо може да се говори за "неутрални фенове" у нас.
Едно от най-големите достойнства на срещата бе себераздаването, което двата тима показаха. Още от първата минута стана ясно, че ще се гледа дерби. Не махленско квартално мачле. 22-мата на терена бяха излезли да се надиграват, а от това печели българският футбол. На "Армията" наблюдавахме интригуващ сблъсък между два качествени отбора.
Лудогорец вдигна много високо летвата през последните няколко сезона и е хубаво, че останалите родни отбори лека полека започват да скъсяват дистанцията. В началото не бе така. Докато Кирил Домусчиев методично подобряваше своя проект, "червени" и "сини" се бяха захапали в сляпа самоунищожителна битка. Клишето "двама се карат, третият печели" важеше в пълна сила за позадремалите столични грандове, които допуснаха разградската хегемония, заслепени от вадене на кирливите си ризи.
Източник: LAP.bg
Софийските футболни катедрали - "Герена" и "Армията" свикнаха да се прави нов отбор всяко лято, да се привличат знайни и незнайни войни със съмнителна възраст и произход на килограм, а от ръководителите се чуваха единствено обещания. Затова стадионите се поопразниха - освен в големите мачове, тогава всеки втори е запален фен. Е, вятърът на промяната най-после започна да се усеща в ЦСКА и Левски. През есента станахме свидетели на нелоши мачове от двата тима, а дербито помежду им бе тяхната кулминация. Напук на всички прогнози за нулево реми и "спукани топки", станахме свидетели на много приличен футбол и 4 гола. Спорни моменти отново не липсваха, но кога за последно сме гледали мач без нито една съдийска грешка? В световен мащаб.
Докато Кирил Домусчиев методично подобряваше своя проект, "червени" и "сини" се бяха захапали в сляпа самоунищожителна битка.
Това пробуждане на "сини" и "червени" направи първенството по-завързано и интересно. Забелязва се спад в процента на хора, употребяващи класическата фраза - "не гледам български футбол". Четвъртфиналният сблъсък за Купата между ЦСКА и Лудогорец спря дъха на всички фенове. Буквално. Става въпрос за онази прословута ситуация с горната греда през второто полувреме, но затова след малко.
Отдавна "Армията" не бе кънтяла така в делничен ден. По време на мача се чу любопитна реплика - "най-добре дадените 5 лева в живота ми", което е показателно за емоциите на "армейците" по трибуните. Те бяха пратени в екстаз още в 9-та минута. Николай Бодуров отне топката от Марселиньо в центъра на терена. Халфът се опита да спре "петицата", задържайки го с ръка, но се отказа да извършва нарушение. Друг ключов футболист на шампионите - Абел Анисе, също не успя да се противопостави на "червения" бранител и пред последния се откри празно пространство. Бодуров имаше време да направи две крачки и да си нагласи топката. Последва много силен и плътен шут от далечна дистанция. Изстрелът на национала бе страховит, а намесата на Хорхе Броун не бе достатъчна да го отрази.
Попадението на капитана на ЦСКА много ми напомня на един гол на Владимир Гаджев. По това време бившият национал играеше в Левски и също като Бодуров носеше капитанска лента на ръката си. Шедьовърът му бе наречен "гол на народа". Той също падна в много важен мач - срещу Лил. Изстрелът му бе от подобна дистанцията, топката отново влетя в ъгъла на вратата, а последвалата безумна "синя" радост не може да бъде описана с думи. Велика емоция. Може само да бъде сравнена с тази на "червените" фенове от вчера. Колкото и да се мразят двете агитки те имат много общо. Събира ги една и съща любов, просто към различни цветове. Благодарение на мачовете българският фен забравя за ежедневните си проблеми и се отдава на своята страст.
Отдавна "Армията" не бе кънтяла така в делничен ден. По време на мача се чу любопитна реплика - "най-добре дадените 5 лева в живота ми", което е показателно за емоциите на "армейците" по трибуните.
След страхотния гол на Бодуров в 9-та минута някои зрители се държаха невярвайки за главите си. Това се случи и в 33-та минута, но причината бе съвсем друга. Дузпа за Лудогорец. Често в сблъсъци с толкова голям заряд ставаме свидетели на 11-метров наказателен удар. Напрежението надделява над трезвата преценка на извършилия нарушението. За ужас на "червените" фенове, големият им дразнител Козмин Моци изпълни хладнокръвно дузпата и се озова в прегръдките на своите съотборници. Това разяри "армейците" по трибуните, които от години не крият неприязънта си към легендата на Лудогорец и Динамо (Букурещ). Така е във футбола - ситуацията бързо се мени.
През второто полувреме Лудогорец излезе прероден. В голям период от него шампионите бяха по-опасният отбор и създадоха някои страхотни положения за втори гол. Можем само да гадаем какво щеше да се случи, ако такъв бе паднал. Какъв щеше да е ефектът му върху играчите на ЦСКА и феновете по трибуните. Едно от положенията няма да бъде забравено скоро.
Източник: LAP.bg
В 59-та минута Джоди Лукоки бе изведен сам срещу Черниаускас. Вратарят на ЦСКА излезе неразчетено и елегантно бе прехвърлен. Следващите няколко стотни сякаш бяха хилядолетия за "червените" фенове. "Сектор Г" за секунда замлъкна. В такива моменти сезонът на даден отбор може да се срине. Битката между ЦСКА и Лудогорец в шампионата намери своето логично продължение и за Купата, а психологическият удар при евентуална победа в дома на съперника щеше да е огромен. Стотните минаваха, а феновете с по-слаби нерви вече ругаеха, предусещайки пълния обрат.
Сякаш намеса свише накара топката да отскочи толкова много от терена. Така не би тупнала и от тревните настилки на "Уимбълдън". След още няколко части от секундата, усещани като векове, кълбото вече се бе отразило от горната греда. Така и не пожела да премине голлинията. Беше нужно малко време на "червените" фенове да осъзнаят какво се е случило. Последва дружна дълбока въздишка. Сякаш Титаник бе успял да мине на милиметри покрай айсберга.
"Щом и това не влезе, няма как да загубим мача", възкликнаха не един и два фена с алени шалчета. Какво ли си е помислил Лукоки след това чудо. Той беше започнал да празнува попадението си...
Последваха още няколко фрапантни пропуска на играчите в "зелено", но гол до края на редовното време така и не падна. До някъде логично мачът завърши с реми в редовното време. В продълженията играчите в "червено" бяха като преродени. Трябва да бъде изтъкната заслугата на Стамен Белчев. Често забравяме колко важна е ролята на треньорите за психологическото състояние на техните възпитаници. В 96-та минута остта Каранга-Десподов за пореден мач се оказа фатална за противниците на ЦСКА. Бразилската звезда разсече отбраната на шампионите, а крилото завърши хладнокръвно нападението, разписвайки се за 6-ти път в рамките на 1 месец (5 попадения за "червените" и 1 за младежкия национален отбор).
Почитателите на футбола в столицата вече мечтаят жребия да изтегли мач между ЦСКА и Левски. Защо не на финал. Като в добрите стари дни.
Това изхаби и последния останал запас от емоции на запалянковците в секторите "А", "В" и "Г", които не спряха и за миг да подкрепят своите любимци. Шалове, знамена и юмруци бяха вдигнати победоносно във въздуха. Този път психологическият удар беше твърде мощен, за да се стигне до изравняване. След него победата на ЦСКА можеше да стане и по-изразителна. Изгоненият Натанаел постави съотборниците си в много трудна ситуация. Броун спаси 3 чисти положения на останали очи в очи с него "червени" нападатели.
Източник: LAP.bg
При последния съдийски сигнал "Българска армия" възкликна победоносно. Лекоатлетическата писта се напълни с деца, които запяха любимите песни на "Сектор Г" заедно с футболистите на ЦСКА. Паметна вечер за "армейците" и горчив спомен за разградчани.
Очакваме с интерес развитието на турнира за Купата на България. Почитателите на футбола в столицата вече мечтаят жребия да изтегли мач между ЦСКА и Левски. Защо не на финал. Като в добрите стари дни.
