Спецпрокуратурата разследва измами със средства от европейски фондове. Операцията се провежда съвместно с полицията и ДАНС на територията на София, Пловдив, Сливен, Карнобат и Бургас.
Припомняме, преди седмица главният прокурор разпореди извършване на проверка на всички проекти с предмет изграждане на жилищни сгради (къщи) за гости на територията на цялата страна.
Повод за това бяха извършените проверки на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев по изнесени твърдения за злоупотреби с евросредства, както и на депутата от БСП Елена Йончева за три къщи за гости на морето, финансирани със средства на ЕС.
От прокуратурата увериха, че ще търсят връзка между бенефициентите на евросредства за изграждане на къщи за гости и служебни лица.
По повод започналите проверки бившият земеделски министър Мехмед Дикме заяви, че те не са работа на прокуратурата, а на Министерството на земеделието и ДФЗ, тъй като те са контролиращият орган, който обаче не си е свършил работата.
По-късно стана ясно, че проверките ще обхванат не само бенефициентите, но и строителите на къщите за гости.
Преди дни земеделският министър поиска оставката и на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" Иванка Багдатова-Мизова, тъй като телефонът й бил обявен в сайт за резервации на къща за гости в село Юндола.
Припомняме, първото голямо разследване за източване на евросредства започна през далечната 2007 година - за източване и пране над 13 млн. лв. или т.нар. афера "Сапард" с основни действащи лица Марио Николов и Людмил Стойков. Делото се точи десетилетие и завърши с оправдателна присъда от тричленен състав на ВКС, който потвърди оправдателната присъда на Софийския апелативен съд от 9 ноември 2015 година. След създаването на института на Специализирания съд делото бе прехвърлено там.
По същата афера в Германия също се води разследване и бяха произнесени осъдителни присъди още през 2008 година за трима германски бизнесмени.
Според юристи причина процесът да бъде забавен толкова много години и да не се постигнат осъдителни присъди се дължи на грешка на самата прокуратура, тъй като още в началото делото е разделено на две - едно за източване на парите и друго за изпирането на парите и по този начин се губи връзката между първоначалното престъпление и последвалия опит за "изчистване" на капиталите.