Щастливи прасета в държавата и черно-бели учебници за бедните ученици.
Това е поредният бисер на просветно-земеделската държавна политика, родена от някоя "умна" главица. Пак ще разделяме децата на социален признак, но привидно по-деликатно. Родно издателство е решило да облекчи семейния бюджет на родителите с по-скромни средства като подготви черно-бели учебници. Те, разбира се, ще са по-евтини.
Бедността не е порок, сме чували. Оказва се обаче, че бедността отнема от цвета на образованието.
Питам се как ще се чувства едно дете с черно-бял учебник пред своите заможно цветни съученици?
Няма ли със срам и свито сърце това бедно дете да влиза в класната стая и с какво желание ще отваря черно-белия просветен свят? Дали няма да стане обект на присмех заради скромността на семейството си? Защо пак трябва да делим децата на бедни и богати, на такива, обречени на черно-бяло образование и такива с цветен свят? То мъдрости в образованието сме виждали всякакви. Даже уж всичко сме виждали, но то все някой "мъдрец", експерт по образование, ражда такива бисери, че пак оставаме без дъх, думи и мисъл. То кусурът на образованието ни е само това - цветът на учебниците?!?!
В друг сектор обаче ще има щастливи- не хора, а прасетата. Държавата инвестира 178 милиона лева за щастливи прасета. И пържолата има права. Право на щастие. Децата пък имат право на цвят. Дали нямаше да е по-редно тези пари да се вложат в безплатни цветни учебници за всички деца? Защото децата имат право на щастие, също както и прасетата (изискване на ЕС за щастливо отглеждано месо).
Уж търсим стимули децата да остават в училище, да отиват с любов и желание в родното школо, но какво е това черно-бяло ученическо щастие?
Училище за бедни и богати... но пържолите ще са отгледани щастливо.
Черно-бялото в образованието ще сложи Алена буква върху децата с по-скромни възможности, ще бъдат посочени, дори грозно дискриминирани.
Хайде поне да не травмираме децата, като ги разделяме още от най-крехка възраст? Нека умниците, сътворили това грозно и жестоко безумие, си посипят главата с пепел и ако им стиска или имат останала някаква капка достойнство се извинят на всички български деца за черно-белите си души и мисли.
Иначе България ще продължи да изнася цветния си капитал на Запад, където освен щастливи прасета има и щастливи деца.