Доминиращата позиция на Китай като доставчик на редкоземни метали, които се използват за производство на разнообразни стоки - от високотехнологична потребителска електроника до военна техника, поражда безпокойство на фона на търговска война, пише Oilprice.com.
При посещение на китайския президент Си Дзинпин в завода за производство на редкоземни метали JL MAG Rare-Earth Co. в гр. Дзянси през май беше предложено Китай да използва позицията си на пазара на редкоземни елементи като оръжие в търговската война.
Подобен прецедент вече съществува. През 2011 г., когато териториалният спор между Китай и Япония ескалира, Пекин наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония. Това предизвика рязко покачване на цените, тъй като всички започнаха да натрупват запаси в случай на по-нататъшно влошаване на ситуацията, докато не се намеси Световната търговска организация и Китай отмени ембаргото.
Редкоземните метали са група от 17 елемента, включително гадолиний, холмий, диспрозий, европий, итербий, лутеций, неодим, празеодим, прометий, самарий, тербий, тулий, церий, ербий, скандий, итрий и лантан.
Елементи от тази група се използват в батерии за електрически и хибридни автомобили, както и за производство на компютри, DVD плейъри, вятърни турбини, катализатори за коли, монитори, телевизори, осветителни устройства, лазери, оптични влакна, свръхпроводници и други. Тези метали са необходими за производството на военно оборудване, включително реактивни двигатели, системи за насочване на ракети, системи за противоракетна отбрана, сателити и лазери.
Китай, доминиращият глобален доставчик на редкоземни метали, осигурява около 70 от световното производствои и 80% от вноса на тези елементи в САЩ. Те се добиват и в Индия, Южна Африка, Канада, Австралия, Естония, Малайзия и Бразилия, но Китай обаче контролира почти всички съоръжения за преработка на редките елементи в света.
Проблемът да се преодолее тази зависимост има два аспекта. От една страна, редкоземните метали се използват в такива малки количества, че не са достатъчни за рециклиране и повторна употреба. Малко компании ги събират и работят по нови технологии за преработка, специално проектирани за редкоземни елементи.
Например, Apple създаде робот Daisy, който може да възстанови 32 кг редкоземни метали от 100 хиляди рециклирани iPhone. Компаниите в Азия също пускат инсталации за преработка на редките елементи, но досега в сравнително малък мащаб.
Изследването на алтернативни материали също се провежда с известен успех. Въпреки това, редкоземните елементи остават доминираща възможност за електроника и други изделия.
От американската MP Materials заявиха, че възнамеряват да отново да пуснат инсталацията за преработка на редките метали от мината на Mountain Pass, до края на 2020 г. Досега добиваните годишно 50-те хиляди тона концентрат се изпращаха за преработка в Китай. Това ще доведе до намаляване на зависимостта на САЩ от Китай.
Както пише vestifinance.ru, австралийската Lynas Corporation Ltd през май подписа меморандум за разбирателство с базираната в Тексас Blue Line Corp за изграждане на завод за преработка на редкоземни метали в САЩ. Това е още една стъпка за намаляване на зависимостта от Китай.
Отнемането на китайското господство в тази област обаче ще отнеме години. Междувременно световното търсене на редкоземни метали ще нараства заедно с увеличеното търсенето на продуктите, за които те са необходими.