До момента Берое върви отлично в първенството. Тимът на Александър Томаш показва, че ще се бори до края за място в тройката. Старозагорци правят стойностни игри и несъмнено бележат прогрес. В единайсеторката им има човек, който изглежда като прероден и все повече започва да се превръща в лидер.

Кой е най-резултатният футболист и е вкарал колкото легендата Мартин Камбуров? Кой в състава е с най-много асистенции? Кой от полевите играчи единствен има пълни 720 минути през кампанията? Правилният отговор на тези въпроси е Борислав Цонев. Заради представянето му единайсеторката на Берое вече започва с него, а той и за момент не е подвел Александър Томаш.

23-годишният благоевградчанин има 3 попадения и 2 асистенции на сметката си, тоест, участвал е пряко в 45,45 процента от 11-те гола на отбора до момента. Вкара първите два в мрежата на Ботев (Враца), а след това бе лесно да се стигне до успех с 4:0. С негов точен изстрел Берое подчини Септември с 1:0 в предишния кръг.

Изявите му нямаше как да не бъдат забелязани от националния селекционер Петър Хубчев, който го повика за мачовете от Лигата на нациите срещу Словения (1:2) и Норвегия (1:0). В тях не се появи на терена, но ако продължава така, халфът с афинитетът към атаката, скоро ще дебютира и за "лъвовете", след като до момента е преминал през всички възрастови национални гарнитури.

Избухването му можеше да бъде и по-рано. Но той трябваше да се справи с две ужасяващи контузии на коленете - ако беше с по-слаба психика, отдавна да беше махнал с ръка и да е оставил футбола. Македонският му инат обаче му помогна да се справи с трудностите и да прави това, което обича най-много - да рита топка. Още в детска възраст в Благоевград не спират да ги хвалят с неговия брат близнак Радослав, въпреки че са луди глави. Двамата преминават "в пакет" в Левски. Началниците на "Герена" са убедени, че близнаците ще станат футболисти. Причината за тази прогноза е, че кой каквото прави, двамата по цял ден ритат на изкуственото игрище. Когато на някой му потрябва Боби или Ради, той знае къде да ги търси - не мърдат от терена.

Малко по-малко от месец след като са навършили 16 години (родени са на 29 април 1995 г.) правят дебюта си в професионалния футбол. На 27 май 2011-а, в мач от последния кръг на първенството Левски приема Монтана на националния стадион. Резултатът е 3:0, когато Боби се появява на терена в 80-ата минута. Той е изпреварен от брат си, който влиза на игрището 10 минути по-рано. След това обаче става така, че все Борислав води. Той първи вкарва и гол за мъжете - на 18 септември 2013 година при домакинското 4:0 над Пирин Гоце Делчев за Купата на България - бележи, след като влиза от резервната скамейка.

През есента на 2012-а начело на Левски застава Николай Костов. Треньорът се влюбва в качествата на близнаците. "Ако братята бяха малко по-големи, щях да играя като Барселона с Иван Цветков пред тях", казва той. На няколко пъти младоците искат да си тръгнат от "Герена", защото считат, че заслужават повече игрово време. В крайна сметка те отказват да продължат договорите си и напускат през лятото на 2016 година. Тогава пътищата им се разделят - Борислав отива в Берое, a Радослав избира Лече (през миналите два сезона изиграва 50 мача в Серия С и вкарва 6 гола, през този не е играл в Серия В).

Личи си, че Боби е направил отличен избор. В първите си две кампании за "зелените" участва в 51 шампионатни двубоя, в които вкара 6 пъти. През този е на път да подобри рекорда си за попадения - има 4 през миналия. Но освен, че вкарва, той е харесван от Александър Томаш, защото може да направи прецизно центриране, да даде тънък пас, да пробва изненадващ далечен изстрел. И е човек, на когото може да се има доверие.

В момента в Левски сигурно си скубят косите, че го изпуснаха. Случвало се е с много други като Цонев. Сега целта пред Боби е да се утвърди още по-здраво в Берое, а ако я кара така скоро Стара Загора ще му отеснее и може да изкара добри пари на клуба, а нищо чудно парите да са от "Герена".

Борислав Цонев от Берое става национал

Борислав Цонев от Берое става национал

Халфът е попаднал в полезрението на Петър Хубчев