Испанският шампион Барселона е активен по време на всеки трансферен прозорец. В това няма лошо, но въпросът е как го прави. Няма съмнение, че Малкъм и Артуро Видал са страхотни играчи. Първият е младо и обещаващо крило, който е и по-евтин от 30-годишния Вилиан. Вторият е безмилостен убиец на терена, компенсира отпътуването на Паулиньо и добавя мощ.
Но и двамата играчи бяха привлечени почти на летището. Или буквално. Малкъм беше с единия крак в Рома, Видал в Интер. Още от зимата бразилецът беше следен от половината европейски грандове, Барселона не беше сред заинтересованите. И феновете остават с усещането, че шефовете на клуба просто четат информационния поток за трансфери и взимат футболисти под носа на конкурентите. Защото нямат свой план.
Барса беше пример за спортна организация - сега не е така. Това се отнася не само до успеха на академията, поколенията се менят и това е нормално. Сега фразата "повече от клуб" прилича на игра със зарове, която не подлежи на никакви правила и принципи. Беше купен Томас Вермаелен, който не претендираше за титулярно място или дори и резерва заради непрестанните контузии. Между другото, той все още е на заплата на "Камп Ноу". Джери Мина изигра 5 мача за половин година. После направи отлично световно с три гола, но отиде в Евертън. Ясно беше, че трябва да си тръгне излишен защитник, но защо това беше колумбиецът, а не Вермаелен? Или защо Барса се нуждаеше от Мина, като дори не му даде шанс? В крайна сметка той вече е на "Гудисън Парк". Не защото е слаб, а защото не получи доверие.
Андре Гомеш. Беше взет след чудесно представяне на Евро 2016, където триумфира. Прекара две години в отбора, но се превърна в обект на присмех и омраза от собствените фенове. По същото време Ювентус взе Миралем Пянич за по-ниска сума. Последното изречение описва трансферната политика на Барселона. Гомеш също беше изпратен в Евертън, но дори не е продаден, а преотстъпен. И какво ще се окаже накрая - ще бъдат спечелени още малко пари от него при постоянна раздяла и ще бъде взет следващият "Гомеш". В момента клубът не функционира според законите си, а се води от инстинкти. Достатъчен е примерът и с Паулиньо.
Изборът на каталунците при селекция е далеч от внимателната прецизност, която е присъща на големите клубове, например Ювентус. Италианците купуват полезни играчи на разумна цена, които не са звезди, но вършат чудесна работа (Кедира, Матюиди, Джан). Барса пък е насочил всички прожектори към маркетинга, не оценява потенциалните минуси, когато се решава да бъде купен някой състезател. Едно малко дете лесно може да забрави новата си играчка месеци, след като я има. И ще попита родителите си за друга, по-красива и скъпа. Горе-долу е така и на "Камп Ноу".
В Барса е пълно с играчи от световна класа, но това ще направи ли отбора от най-високо ниво? Възможно е да видим още няколко хаотични трансферни прозореца, преди механизмът да се превърне в зле скърцаща машина. Това най-вероятно ще стане след края на ерата "Меси". Шави и Иниеста вече ги няма, нямат достойни заместници. Триото MSN, което дърпаше отбора напред, също го няма от година. Слабо представяне, контузия или най-лошото за Барселона - оттегляне на Меси, ще извадят наяве управленските недостатъци, деорганизацията. Аржентинският гений не е вечен.
Помните, че испанският шампион беше люпилня за таланти, играл е с 11 свои юноши в стартовия състав. Но сега предпочитат да се купуват играчи като Погба, например. Изоставянето на този модел в името на маркетинга, ще се окаже голям проблем в дългосрочен план. Барса рискува не само да загуби в краткосрочен план, но да загуби своя стил, идентичност, т.е. своята гордост. Представянето на отбора вече не е уникално и до голяма степен се основава на индивидуалната класа на Меси.
В началото на века Реал Мадрид се намираше в подобна ситуация. На "Бернабеу" нямаха стратегия и се движиха като голяма бяла акула, която "схрускваше" конкуренцията по пътя, купувайки звездите им. И е малко вероятно този подход да донесе нови големи триумфи за Барселона.
