Арсенал беше жалък. Не, задръжте, това е твърде щедро. Да си жалък означава да предизвикаш съчувствие, но аз не изпитвам никакво съчувствие към отбора, който толкова ужасно и грозно капитулира срещу Сити. Чувствам сляпа ярост и горчиво негодувание. Бяхме безцеремонни, без никакъв дух, креативно лишени от каквото и да било, а на всичкото отгоре и технически некомпетентни.
Венгер приличаше на затворник, който чакаше да бъде откаран на електрическия стол - ядосан, разочарован, отвратен и изведнъж много стар. Арсенал се разпада като основен клуб пред очите ми. Време е Арсен и Арсенал да се разделят. Силни думи, нали?
Източник: GettyImages
Но ето ви едно нещо - не съм написал това след загубата на топчиите от Сити във финала на Карабао къп, макар да е напълно подходящо. Написах го преди около 10 години - на 24 ноември 2008-а, когато гражданите отново ни сразиха с 3:0. И сега, като прочетете това, ужасно ясно става, че нищо не се е променило оттогава насам. Всъщност нещата се влошиха.
Ние сме шести в класирането, на 27 точки от върха и 10 зад четвъртия Тотнъм. Отпаднахме от ФА къп, току-що бяхме унижени във финала на Купата на лигата и сме изправени пред почти сигурно елиминиране от Милан в Лига Европа.
Миналият сезон беше най-лошият за Венгер в клуба. Този се оформя като още по-трагичен. И все пак той всеки ден отказва да напусне, а ние все повече се спускаме към мрачната посредственост. Легендата на Арсенал Йън Райт го каза най-добре от всички: "Гледането на Венгер сега е все едно да си свидетел на надебеляването на Феномена Роналдо или на остаряването на Мохамед Али в битката срещу Лари Холмс". Единственият проблем с Венгер е, че никой от неговия ъгъл не е готов да хвърли кърпата.
Източник: EPA/БГНЕС
Това беше последното от многото неотдавнашни унижения за Венгер и Арсенал. Това не може да продължи. Заради него, заради клуба и най-важното - заради феновете. Гледката на онова младо момче, което плачеше на "Уембли", е жестока.
Арсен, всичко приключи. По дяволите, човече, тръгни си най-после за Бога...