Пандемията от коронавирус навлиза в шестия си месец в Европа, а предупрежденията за икономическите последици за света и региона стават все по-сериозни. Според Европейската комисия и най-новата й прогноза за лято 2020 БВП вече се е свил с 3,6% в ЕС.
Тъй като ситуацията с пандемията все още е нестабилна и опасността от голяма втора вълна от инфекции през есента съществува, не се знае колко дълбока ще бъде рецесията. Евентуалното второ блокиране може да бъде катастрофално за икономиките от Централна и Източна Европа, като е възможно да причини трайни щети, пише Emerging Europe.
Според същия доклад обемът на БВП в еврозоната се очаква да се свие с 8,7 на сто през 2020 г., в сравнение с 7,7 на сто в предишната прогноза на комисията.
Прогнозата е по-лоша за страните членки в Централна и Източна Европа, като почти за всички се очакват по-голямо свиване от прогнозата преди.
"Това е огромна икономическа криза за ЦИЕ. Като цяло страните от ЦИЕ са изправени пред по-сериозна рецесия, отколкото след глобалната финансова криза през 2008 г. ", казва Ричард Гривесън от Vienna Institute for International Economic Studies (wiiw).
Очаква се рецесията да засегне страните от Южна Европа по-силно от тези в северната част, отчасти поради зависимостта на региона от туризма. Това обаче не е единственият рисков фактор, що се отнася до икономическите последици от Covid-19 и мерките за неговото овладяване. Според Гривесън страните, които разчитат на международната търговия, като Словакия, също ще страдат през 2020 г.
Според прогноза на Statista се очаква износът на стоки и услуги в Централна и Източна Европа да спада от година на година в целия регион, като Хърватия е най-силно засегната с очакван спад от 29%. Унгария, България, Чехия, Румъния, Естония, Литва, Словения и Словакия се движат между 12 и 14 на сто. Очаква се Латвия и Полша да бъдат най-слабо засегнати съответно с 10.3 и 9.8 спад.
За да компенсират щетите, държавите членки на ЕС имат план на стойност 750 милиарда - предназначен за стимулиране на ЕС.
"Това е много значима стъпка, може би особено голяма за много страни членки на ЦИЕ. Фактът, че е заложена толкова голяма сума и че по-голямата част ще бъде под формата на безвъзмездни средства, а не заеми, е недвусмислено положителен за страните в региона ", според Гривисън.
"Страните в Централна и Източна Европа, които са били особено силно засегнати изглеждат, че ще получат много големи дялове спрямо БВП."
Хърватия например си е осигурила 22 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.
Това, което може да се окаже най-опасно за региона, е възможността за поредната вълна от инфекции на Covid-19, които биха наложили на държавите да нови блокировки, което от своя страна ще засегне тежко частния сектор.
"Мисля, че второто блокиране може да има по-тежко въздействие от първото. Много по-малки фирми, без значителни парични резерви, може да са оцелели досега, но може и да не оцелеят през второ блокиране. Съществува доста сериозен риск, поради което второто блокиране може да причини по-трайна вреда на икономиките в региона ", казва Гривесън.
Той добавя, че правителствата в Централна и Източна Европа може да са много склонни да предприемат мерки, толкова сериозни, колкото тези през пролетта.
Засега, както много други страни по света, страните от Централна и Източна Европа се опитват да контролират пандемията, като направят маските задължителни в обществения транспорт и в закрити обществени пространства, както и да спазват социално и физическо дистанциране, когато е възможно.
Възможно е страните от ЦИЕ да успеят да се върнат към нормалния икономически живот по-бързо от Западна Европа, като се има предвид, че разпространението на вируса не е чак толкова осезаемо там. Първите оценки за БВП през второто тримесечие са предположили, че свиването в страните от Централна и Източна Европа е било по-леко, отколкото в Западна Европа ", казва Гривесън. Все пак дори при всички прогнози съществува висока степен на несигурност около икономическите последици от тази пандемия.
"Толкова много зависи от следващите потенциални вълни на вируса и дали и кога ще се появи ваксина. Не знаем дали през есента и зимата ще видим силна втора вълна в Европа ", добавя Гривесън.
"Възможно е да имаме възстановяване "зиг-заг", при което мерките за блокиране преминават през вълни на затягане и облекчаване в зависимост от броя на инфекциите и това може да продължи и през следващата година."
Ако това се случи, възстановяването може да е слабо и европейската икономика няма да може да компенсира всички загуби през 2020 г.
Сега Европейската комисия прогнозира, че БВП в еврозоната ще нарасне с 6,1% през 2021 г., което е с 0,2%, спрямо пролетната им прогноза.
Реалните темпове на икономическо възстановяване ще зависят от начина, по който пандемията прогресира и какво ще решават да направят страните в региона, за да се опитат да намалят броя на новите случаи. Има твърде много неизвестни и твърде много несигурности, за да бъдат направени окончателни прогнози.